90те години на XX век
Антропософски подходи в различни области постепенно се интегрират в културния живот като цяло. След 1989 год. в Русия и в Източна Европа са основани Антропософски Общества (между които и Българското Антропософско Общество) и антропософски инициативи. Започва дейност в Азия. Някои въпроси, повдигнати в началото на века, са станали фундаментални въпроси на цивилизацията днес. Евтаназията, загубеното детство, генното инженерство, екологичите кризи и др. не са просто политически сензации на деня, а ще определят бъдещето на човешкото съществуване. Съпътващи това развитие са и въпросите относно идентичността на антропософските институции и на Школата за Духовна Наука.
Антропософското Общество обновява своите отговорности спрямо своя основополагащ импулс, който се състои в това с развиването, благодарение на Антропософията, на истинска съзнателност за това да бъдеш човек, да се даде свобода на потенциала за развитие на всяко отделно човешко същество. Ударение се поставя на:
- Развитие на Школата за Духовна Наука и на задачата й за духовно проникване и задълбочаване на всекидневния живот на нашето време.
- Създаване на мрежи, които могат да служат като форум за въпроси по вътрешното развитие, предизвикателствата на съвременността и инициативи за обновяване на цивилизацията.
- Гьотеанумът да се развие като диалогичен център на космополитното Антропософско Общество.
Днес
Днес има Антропософски Общества в 50 страни и малки групи в още 50 държави. Членовете на Единното Антропософско Общество са около 50 000, а около 10 000 институции по света работят на основата на Антропософията.
