* 3 септември 1950 г., Стара Загора
† 21 август 2014 г. (на 63 години), Стара Загора
Детството на двете сестри е весело и безгрижно – игри с децата от махалата и с братовчедите и братовчедките на село през ваканциите. Малкото село Винарово югозападно от Стара Загора е родното място на родителите, които полагат топли грижи за децата си. Майката е здравен работник, а бащата е икономист-плановик. Преди това обаче учи шивачество, което остава негово хоби за цял живот. Двете сестри също проявяват интерес и без да бъдат подтиквани, сами се научават да шият. По-късно Дочка дори измайсторява приспособление на машината за бродерия. Атмосферата в семейството е задружна и сърдечна. Родителите са едновременно грижовни и взискателни и държат децата им да получат добро образование.
Дочка получава средно професионално образование в Търговската гимназия в Стара Загора, където се изявява и като волейболистка. След това завършва полувисше образование в Института за културно-просветни кадри в Хасково, специалност „Театър“, и близо 30 години работи като организатор на културно-масовата работа в ДНА, Стара Загора. Много обича киното и урежда прожекции на филми от българската национална филмотека.
Артистична и многостранна личност, Дочка се интересува от езотерика, практикува йога, изучава задълбочено и астрология, за която твърди, че й помага да разбира хората и техните проблеми. Не осъжда никого, но това не й пречи да бъде откровена и пряма.
В началото на 80-те години на ХХ век открива Духовната наука чрез преводите на Димо Даскалов. Става член в дружество „Рудолф Щайнер“ една година след учредяването му. С голямо желание посещава сбирките, изработва логото на дружеството и участва активно в живота му, както и в организирането на четирите годишни празници.
Срещата с Мария де Зваан през 1996 г. бележи нов етап в живота на Дочка. През 1998 г. тя се включва в 4-годишния курс по социална арт-терапия, воден от Мария де Зваан и го посещава с голямо вълнение и ентусиазъм. Учител и ученик се уважават и ценят взаимно, но освен това, между тях се развива топло приятелство. Доказателство за високата оценка е възхищението от знанията и уменията на Дочка, които Мария изказва при връчването на дипломите. Приятелството им се задълбочава с няколкократното гостуване на Мария в дома на Дочка в местността Дъбрава. Двете дълго разговарят и се разхождат из гората.
След завършването на курса Дочка създава самостоятелна група по социална арт-терапия в Стара Загора, която води почти до края на живота си. През годините нейните занятия се посещават от професионални художници, музиканти, лекари, журналисти, преподаватели и други. Приятелите са единодушни – „Дочка създаде не просто група, а общност!“ В тази общност всички се чувстват непринудено и равностойно. А нейното богато творческо въображение непрекъснато търси нови форми и средства, с които да задълбочи и разшири всичко, до което се докосва. Рисува кратунки, изработва бижута, картички от снимки, които прави сама с един фотоапарат – подарък за рожден ден.
Тя е изключително отговорен човек, готова винаги да помогне с каквото може, както на близки и приятели, така и на непознати. Излъчва нещо специално и магнетично. Всички споделят, че срещите и разговорите с нея винаги са били обогатяващи и специални. А най-впечатляващото е нейното всеприемащо и всеразбиращо общуване с хората. Един обичлив и дружелюбен човек с многобройни приятели. Самата тя – приятел с голямо сърце.
Едва ли има човек, който да посрещне новината за онкологичното си заболяване равнодушно и спокойно, но тя я приема смело и без излишни емоции. Може би затова близо 2 години води оптимистична битка, без да се предава до последния миг на земния си живот. Не се оплаква, не иска никого да тревожи и да натоварва със своя проблем. Точно в този усилен период на тежко изпитание проличава нейният изключително силен и здрав дух.
Една година след като преминава Прага, Георги Янев, с когото я свързва почти 20 годишен съвместен живот, и още няколко приятели издават книга със спомени за Дочка.
