Вирджиния Сийз




Тема на годината 2005 / 2006

Изграждане на мислене на сърцето

Тема на годината

нередактиран превод

Антропософски ориентираната личност живее в събитията на нашето време както всеки друг човек, но може би опитавайки се още и да разчете знаците на времето, опитвайки се да се приближи до "космическата духовната ситуация на човешкото същество в настоящето" (1). По тази причина Управителният Съвет и Колегиумът в Гьотеанума през последните няколко години предлагаха актуални теми като възможност за работа в клоновете и групите, както и за всеки отделен член, и биха искали темата за тази година да се разглежда като продължение на последните две: "Метаморфозите на Космическата Интелигентност и формирането на вътрешна култура" (2004/05) и "Метаморфозите на Интелигентността и съотговорността в събитията на съвременния свят" (2003/04).

През последните години по целия свят нашата епоха бе белязана от страх - от ужас в най-крайни външни форми. Чувството да бъдеш разтърсен на душевно ниво се основава на три главни фактора: трудност в осъществяването на вътрешно равновесие, неспособност адекватно да издържаш на темпото и скоростта на събитията, и несигурността причинена от нашите непредсказуеми времена. Накратко може да се каже, че човешкото същество живее постоянно в напрежението между мрака и светлината, студа и топлината, падението и възхода - в природата, в себе си и в цивилизацията.

Има ли възможност да се примирим с тази дилема? В лекциите "Философията на Тома Аквински" - и особено в третата лекция, "Значението на Томизма в настоящето" - Рудолф Щайнер описва как човешкото същество от времето на схоластиката е било "безсилно пред разделянето на възприятието от света на идеите".

Днес човешкото същество е претърпяло една голяма загуба на "света на идеите" (2) като цяло, макар че съществуват възможности за развитие, понеже светът на идеите, които изисква познанието, оживява отново "когато самото познание е един процес от реалността" (2). Този процес може да доведе до етичния индивидуализъм, който "сега действително гради - макар и неизразен в моята "Философия на свободата" - върху Христовия Импулс в човешкото същество" (2).

Докато чрез Тома Аквински по време на разцвета на схоластиката възникна най-важният въпрос, който обаче не можа да бъде разрешен - "Как Христос навлиза в човешкото мислене? Как човешкото мислене се християнизира?" (3) - Рудолф Щайнер поставя този въпрос като едно предизвикателство в епохата на Михаел. Ние намираме важно указание за това в есето "В зората на Михаеловата епоха", което бе в центъра на нашата тема за работата през миналата година. Днес Михаел иска "да живее в човешки души, в които се формират мисли. Той освобождава мислите от областта на главата; той им освобождава пътя към сърцето... Епохата на Михаел вече изгря. Сърцата започват да имат мисли [...]" (4)

На други места Рудолф Щайнер характеризира това като "мислене на сърцето" или "сърдечно мислене". Но това се предхожда от строго обучение, обучение в обикновената логика на физически план, "за да превърнеш себе си в друга личност" (5). Защото "в логическото мислене се изживява преди всичко определен вид съзнание [...] вид логическо съзнание, и когато един човек упражнява това логическо съзнание, той придобива в своята душа определено чувство за отговорност спрямо истината и неистината, а без това чувство на отговорност спрямо истината и неистината във висшите светове не може да се постигне много" (5). Съзнанието може да бъде разбирано като основа за пряка връзка с Христос, също както съзнанието в мисленето произхожда от човешкото сърце, стремящо се към познание за Христос.

Следните цитати от различни изказвания върху мисленето на сърцето се дават с цел да привлекат интерес: "Точно както онова, което човешкото същество изживява в своята душа може да бъде изразено в думи, и никой не би объркал думите с мислите, по същия начин и когато някой, който упражнява мисленето на сърцето и желае да предаде на другите какво е изживявал, той го превръща в логическо мислене. Логическата мисъл не е самото нещо; но логическото мислене е единствения език, на който мисленето на сърцето се съобщава на духовната наука [...] Така ние трябва да свикнем, когато чуваме в мисловна форма най-дълбоките истини на сърцето, да виждаме в това просто формата, зад която съзираме съдържанието." Няколко години по-късно, в " Младежки педагогически курс" (1922), Рудолф Щайнер, поглеждайки назад, описва ситуацията по следния начин: "Определено е много полезно човешкото същество да има сърце, а не само мисли. Ние обаче сме загубили напълно тази способност. Мислите, донесени от последните четири-пет века вече не могат да бъдат изоставени; но тези мисли имат нужда да придобият също и сърце." (6)

Тази година в Гьотеанума ние честваме 80-годишнината от смъртта на Рудолф Щайнер. В своята работа ние бихме искали също да се обърнем и към неговата голяма дървена скулптура, представителят на човечеството, чието развитие напредва между противоположните сили. Като отличителен знак на нашето време, това произведение на изкуството може също и да служи като основа за медитация, особено като отчетем факта, че е трябвало да остане незавършено. В духовен смисъл, ние правим крачки към неговото завършване, когато отново и отново осъзнаваме как Рудолф Щайнер прояви себе си като притежател на мисленето на сърцето и с топла обективност изживя върховната власт на Христос-Аз пред лицето на човешката неадекватност и непредсказуемостта на времето.

Във връзка с тази тема на годината е и факта, че на 9 май 2005 год. се навършват 200 години от смъртта на Фридрих Шилер. Ние с удоволствие каним всички членове на Обществото и приятели на Гьотеанума на нашите конференции и артистични представления, посветени на този велик дух.

Вирджиния Сийз
за Управителния Съвет и Школата за Духовна Наука

  1. Рудолф Щайнер - "Писма до членовете", IV писмо.
  2. Рудолф Щайнер - "Философията на Това Аквински" (GA-74), лекция от 24 май 1920 год.
  3. Рудолф Щайнер - "Философията на Това Аквински" (GA-74), лекция от 23 май 1920 год.
  4. Рудолф Щайнер - "В зората на Михаеловата епоха" от "Ръководни антропософски принципи" (GA-26)
  5. Рудолф Щайнер - "Макрокосмос и Микрокосмос" (GA-119), лекция от 24 март 1910 год.
  6. Рудолф Щайнер - "Познание на Посвещението" (GA-227), лекция от 3 октомври 1922 год.

Препоръчителни текстове:

  • "Ръководни антропософски принципи" (GA-26) - Коледно съзерцание - Мистерията на Логоса
  • "Философията на Тома Аквински" (GA-74) - лекции от 23 и 24 май 1920 год.
  • "Mакрокосмос и Микрокосмос" (GA-119) - лекция от 29 март 1910 год.
  • "Младежки педагогически курс" (GA-217) - лекция от 3 октомври 1922 год.

За съзерцание: Представителят на Човечеството (скулптура на Рудолф Щайнер)