Светата Троица

Празник на освобождението на човешкия дух

Лекция пред членовете на Антропософското Общество

23 май 1904 год., Берлин, Германия, GA-93a

По записки на слушатели, непрегледани от автора.

превод от английски: Вера Гюлгелиева

нередактиран превод

Трябваше да се очаква, че днес ще се събере малобройна група слушатели. Въпреки това аз съм решил да проведа тази вечер нашето събрание, като говоря на онези от вас, които присъствувате за нещо, свързано със Света троица.

Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността тогава отново да чуем една от личностите, принадлежащи на най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции ще бъдат изнесени в "Клуба на архитекта" - на тема спиритизма, след една седмица, и върху сомнамбулизма и хипнотизма, следващата седмица. След това обикновените понеделнишни събрания ще започват да стават отново редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология, за теософските идеи относно сътворението на вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща ще могат да чуят много, което все още не е известно от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху основите на теософията.

Онова, за което искам да говоря днес идва от една древна окултна традиция. С тази тема, разбира се, не можем изчерпателно да се занимаем днес. Част от нея може да се стори невероятна. Бих помолил следователно, щото днешната лекция да бъде приета като един епизод, в който нищо не се доказва, а само се разказват неща.

Хората днес празнуват своите празници, без да имат ни най-малка идея от това, което те означават. Във вестниците, които съставляват главния източник на образование и осветляване на по-голяма част на нашите съвременници, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници, като писателите им нямат и най-малката идея за значението на такъв един празник. Ала теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение. И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник: първоизточникът на празника Света Троица.

Света Троица е един от най-важните празници и един от най-трудните за разбиране. За християнското съзнание той ознаменува идването на Светия Дух. Това събитие е описано като чудо: Светия Дух бе излят над Апостолите, така че те започнаха да говорят на всевъзможни езици. Това означава, че те са могли да влязат във всяко сърце и да говорят според разбирането на всекиго. Това е едно от тълкуванията на Светата Троица. Ако искаме да достигнем до по-основно разбиране, трябва да навлезем по-дълбоко във въпроса. Светата Троица - като символичен празник - е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените духовни качества на човечеството - това е причината, поради която е трудно да се говори за него. Днес аз желая поне да засегна няколко неща.

Онова, което празникът Света Троица символизира, основният принцип, от който той получава своето дълбоко вътрешно значение, е запазено в един единствен ръкопис, копие, от който може да се намери във Ватиканската Библиотека, където то се пази с най-голяма грижа. Наистина не се споменава празникът Света Троица в този ръкопис, но той положително ни разказва за онова, за което празникът Света Троица е само един външен символ. Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на Католическата Църква или не е бил в състояние да го прочете от Астралната Светлина. Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде много криво разбирана в света, но към която днешните историци започват да проявяват интерес. Аз също така бих могъл да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота. Следователно аз отново казвам: едно копие е в притежание на граф Сен Жармен, който е единствено съществуващия източник на сведения за него.

Аз бих искал да дам няколко намеци за тази форма на теософски мироглед. Ние ще бъдем чрез това отведени до нещо, интимно свързано с еволюцията на човечеството през Петата Коренна Раса. Човекът възприе съвременната си форма през третата Коренна Раса, времето на Древната Лемурия, развия по-нататък през Четвъртата Коренна Раса, времето на Древна Атлантида и след това прогресира до петата Коренна Раса с това, което той по този начин бе придобил. Всеки, който е чул моите лекции върху Атлантида ще си спомни, че ясен спомен за онези времена все още съществуват сред гърците.

Да открием нашите връзки, би трябвало да проникнем във двете течения, принадлежащи на нашата Пета Коренна Раса, които са действени като скрити сили в душите на хората и са често в конфликт едно с друго. Едното течение е най-ясно и най-добре представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на Юдаизма и дори на Християнството съдържа малко нещо от това. Ала в нашата европейска култура, от една страна, това е било смесено с онова друго течение, което може да се намери в Древна Персия и - ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите и навлезем по-дълбоко във въпроса - отново ги намираме, разтеглен на Запад от Персия към областите на тевтонците.

За тези две течения аз поддържам, че две огромни и важни духовни интуиции са в тяхната основа. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията на съществата от по-висш разряд, така наречените Деви. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, от Астралната или умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата - доколкото може да бъде изследвана - се състои само от душа и дух. Може би да притежава и други устройства, ала не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства. Девата е един одушевен дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими вътре у човека, ала биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-нисшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тази Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите на Южната зона. Това най-силно е изразено в египетското понятие за света.

Другата интуиция е била основата, върху която древният персийски мистицизъм е бил основан и това е водело до благоговение пред съществата, които също са били по природа двукратни, Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевният им орган бил включен вътре в едно физическо тяло, развито по един възвишен и гигантски начин. Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-нисше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи се придържали към Асурите, към физическата природа. Така в Северната зона се разви по-специално импулсът към контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н. Днес никой все още не продължава обожаването на Асурите, ала има мнозина сред нас, които все още имат нещо от това вътре у себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи. Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че вътре у себе си притежава нещо от Асурите.

Сред привържениците на Асурите се разви един странен подтик на чувство. Най-напред той се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевна-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между отношението на персийците и на индусите. В отношението на персийците често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-нисши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе потопено в едно наслоение на душата, което се страхуваше и избягваше всяко същество от природата на Девите. Накъсо, образът на Сатаната възникна в този мироглед на света. Луцифер, съществото от Дух и Душа стана предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата и проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.

Ние научаваме подробности за това във вече споменатия ръкопис. Ако в него проследим течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на Третата Коренна Раса, Лемурийската Епоха, човечеството беше облечено във физическа материя. Погрешно понятие е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край. Прераждането започва в Лемурийската Епоха и отново ще спре в началото на Шестата Коренна Раса или Епоха. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествувано от най-духовно състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта за прераждане.

Едновременно със своето първо въплъщение през Лемурийската Епоха неопитния човешки дух, състоящ се от Атма, Будхи, Манас, потърсил своето първо физическо въплъщение. Физическото развитие на земята със своите животинско-подобни същества не се бе развило дотолкова по онова време, целият този животинско-човешки организъм ни беше толкова напреднал тогава, за да може да включи човешкия дух. Ала част от него, известна група животноподобни същества бе се развила дотолкова, че семето на човешкия дух е могъл да влезе в нея, за да даде форма на човешкото тяло.

Някои от индивидуалностите, които са се въплътили по онова време са образували една малка ядка от онези, които по-късно се разпростират по цялата земя под името Адепти. Те са били първоначалните Адепти, а не онези, които ние днес наричаме посветени. Онези, които ние днес наричаме посветени, не са влезли във въплъщение по онова време. Не всички са се въплътили по онова време, които биха могли да намерят човешко-животински тела, а само някои от тях. Някои други са се противопоставяли на процеса на въплъщение поради специална причина. Те са забавили въплъщението си до времето на Четвъртата Епоха. Библията загатва за това по един скрит и дълбок начин: "Синовете божии видяха дъщерите човешки, че са хубави и си взеха жени от всички, които си избраха".

Това ще рече, че въплъщението на онези, които бяха почакали е започнало през по-късно време. Тази група ние наричаме "Синове на Мъдростта" и почти изглежда като че ли около тях имаше и някакво високомерие, някакъв вид гордост. Като че си казваха, ние ще направим изключение от малката група Адепти. Ако и тези другите също се бяха въплътили в по-раншния период, човечеството никога не би било в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес. Човек би бил държан в едно тъпо, подобно на транс състояние на съзнание. Той би развил оня вид съзнание, което може да се открие в хора, които са били хипнотизирани, в сомнамбули и др.п. Накратко, човекът би останал в едно състояние, подобно на сън. Ала едно нещо тогава би липсвало - едно много важно нещо, ако не най-важното - нему щеше да липсва чувството за свобода, способността да упражнява своето индивидуално различаване по отношение на доброто и злото посредством собственото си съзнание, неговото собствено човешко Аз.

Отлагането на въплъщение - под формата, което то възприе като резултат от страха на Девите, който аз охарактеризирах - това в Книгата на Битие е наречено "Грехопадението на Човека". Девите забавиха своето въплъщение и слязоха на земята, за да приемат физически тела, едва когато човечеството бе достигнало една по-нататъшна степен в своето развитие. Поради това те бяха в състояние да развият една по-зряла форма на съзнание, отколкото това би станало, ако бяха се въплътили по-рано.

Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, като е чакал за въплъщение, докато е слязъл в по-гъсти физически условия. Дълбоко разбиране на това е било запазено в гръцката митология. Ако човек бе слязъл по-рано във въплъщение - така казва гръцкия мит - тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая. Зевс е желаел да направи човека щастлив - ала като едно несъзнателно същество. Ясното съзнание би било притежавано само от боговете и човекът, би бил без чувство за свобода. Бунтът на Луциферовия Дух, дух на Дева вътре в човечеството, който е желаел да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля се символизира от легендата за Прометей. Ала Прометей трябваше да изстрада за своите усилия, като един орел - символ на чрезмерно желание - късал черния му дроб и му причинявал най-смъртоносната болка.

Така човекът слязъл по-дълбоко и трябвало да постигне чрез своята собствена свободно-съзнателна дейност онова, което той би постигнал чрез магически изкуства и сили. Ала поради това че той бе слязъл по-дълбоко, той трябваше да пострада болки и мъки. Това също е така е казано и в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш децата си", "С пот на лицето си ще ядеш хляб", и пр. Това е все едно като да кажеш: човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на културата.

Във фигурата на Прометей гръцката митология е символизирала свободното човечество, борещо се за култура. Той е представител на страдащото човечество, ала същевременно е и онзи, който дава свобода. Онзи, който освобождава Прометей, е Херкулес, за когото се казва, че той преминал през посвещение в Елевзийските Мистерии. Всеки, който слизал в подземния свят, е бил посветен, тъй като слизането в подземния свят е технически термин, оказващ на посвещение. Това пътуване до подземния свят е приписано на Херкулес, на Одисей и на всички, които са посветени, които желаят да водят човека от своята епоха към извора на прастарата мъдрост, към живот на духа.

Ако човечеството бе задържало мисловното си отношение от Лемурийско време, днес ние бихме били със сънно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа. От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек вече трябва отново да събуди онази искра на осъзнаване, която той е свалил от небето с оправдана самонадеяност: той трябва отново да събуди онова духовно знание, което е получил, без да положи усилие, когато все още е бил несвободен. И в човешката природа се крие онази сатанинска бунтарност която обаче, под формата на Луциферово въжделение, е единственият пазител на нашата свобода. И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на Петата Коренна Раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде едно сънно, а ясно съзнание. Това са Херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било загубено през физиологическото съществуване. Петата епоха все още съдържа много от материалния живот у себе си. Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е закрепен в чисто физико-физиологичната природа, така както Прометей е бил прикован в своите вериги. Но също така е сигурно, че грабливата птица, символ на страст и жадуване, късайки нашия черен дроб, ще бъде отстранена от духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себето посредством такива движения като теософското движение, така че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.

Моментът, който ние трябва да считаме за този, в който се излива духовен живот в себе съзнателното човешко същество е точно указан в Новия Завет. За него се говори в най-дълбокото от Евангелията, това което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоана, когато се говори за Празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъствува. Основателят на Християнството там говори за изливането на духовен живот, с което човечеството ще бъде надарено. Това е забележителен пасаж. За Празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който течала вода. След това следвало празник, който подсказвал на човека, че той трябвало да си припомни отново своята духовна при рода, своите ангелски* /*Щайнер използва индуската дума/ духовни стремежи. Водата, която изтичала от извора, трябвало да му напомни за душевния и духовен живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника /Йоан, 7:7/. "А в последния ден на Празника застана Исус, издигна глас и рече: Който е жаден да дойде при Мене и да пие". Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовния живот наистина беше припомнен. Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. /Това каза за Духа. Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Свети още не бе даден, понеже Исус още не беше прославен"/.

Тук се говори за тайната на Светата Троица. Казано е, че човек ще трябва да чака за идването на Светия Дух. Когато пристигне моментът, в който човек ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре у себе си, когато физиологическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне.

Човекът е слязъл долу до физическото тяло и тъй в контраст на природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, Душа и Тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, ала те не са принудени да надскачат физическата природа като човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена, така че да може да поеме живота на духа. Човешкото съзнание в тялото, неговото съвременно физиологично съзнание, самото то ще е в състояние да запали искрата на духовното съществуване в свобода.

Христовата жертва е един пример, който показва, че човек ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.

Тук се крие онова, което е истински Християнско, и то също олицетворява по-дълбоката тайна, съдържаща се в празника Света Троица. Човек живее преди всичко в своя нисш организъм, в своето съзнание, обхвана то от желания. И правилно е да е така, защото само това съзнание е което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свобода. Той не трябва да остава там обаче, а трябва да се издигне до своето Аз, до природата на един Ангел. Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, така че той да стане дух на лечение - един Свети Дух. С тази цел той трябва съзнателно да пожертвува своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умиране и ставане", така че той да не остане "мрачен гост" на тази тъмна земя. /Свети Дух - Дух на Лечение/.

Така Великденската Мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица. Ние виждаме човешкото Аз показано за пример в неговия Божествен Представител, освобождавайки се от нисшето его и умиращо, за да може напълно да бъде преобразено в своята физическа природа и да бъде отново подложено на Върховния Бог. Възнесението е символ на това. Когато човек е бил преобразен във физическото си тяло, когато отново го отдава на Духа, той ще е узрял да получи изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият Представител на човечеството. Ето защо също така е казано. "И има трима, кои то свидетелствуват на земята, водата и кръвта". Светата Троица е изливането на Духа в човека.

Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че човек трябва отново да напредне от един интелектуален към един духовен живот. Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човечеството ще бъде освободено от силата на Духа. Чрез слизането в материя човечеството е придобило себесъзнание. Чрез факта, че той отново ще се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите като същества от сатанинска природа, които не са желали да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско.

За това се говори и в гръцката митология. Онзи, чието състояние на съзнанието не е свободно - съзерцателят е онзи, който не желае да спечели спасение в пълна свобода и следователно е противник на Прометей - е Епиметей. Зевс му дава кутията на Пандора, съдържанието, на която - страдания и болести - нападат човечеството, когато тя бъде отворена. Единственият дар, който остава, е надеждата; надеждата, че един ден, в едно бъдещо състояние този човек също ще напредне към това по-висше съзнание. Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен. Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс. Епиметей не послушва своя брат, а приема дара. Дарът, който Епиметей получава, не е така ценен, както онзи, принадлежащ на неговия брат Прометей.

Така виждаме, че има два пътя на живот, отворени за хората. Някои се държат за чувството на свобода и - макар че е опасно да се развива духовност - все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от тъпото ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в Луциферовите усилия на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на Църквата, са разкривали дълбокото значение на Луциферовия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържа в скрити ръкописи, в тайни места, където те не се виждат от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, а другояче само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовна свобода.

Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял. Това също е целта и на Християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободния дух е здрав, чието тяло повече не го гризе орелът.

И така Света троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като великия символ на човешката борба за свобода, за съзнание за неговата собствена свобода.

Ако Великденският Празник е празникът на възкресението в природата, то Празникът Света Троица е символ на ставане съзнателен за човешкия дух, празникът на онези, които знаят и разбират и - напълно проникнати от това - тръгват да търсят свободата.

Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание - не в транс или под хипноза - са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясно съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското Общество. Не само думата, а духът дава своето значение. Духът, който произтича от Великите Учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите Адепти, които са основателите на нашето духовно движение - не на нашето общество - този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулса за бъдещето.

Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания Празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение. Ние искаме да живеем в един смислен свят. Всеки, който празнува празници, без да им дава и най-малка мисъл, е последовател на Епиметей. Човек трябва да види онова, което го обвързва към неговата заобикаляща среда и също и онова, което е невидимо в природата. Ние трябва да знаем, къде стоим. Защото ние човеците не сме предназначени за едно тъпо, сънливо, полусъществувание, ние сме предназначени да развием едно свободно, напълно съзнателно разгъване на цялото наше същество.