Новото небе и новата Земя

Лекция пред членовете на Антропософското Общество

30 юни 1908 год., Нюрнберг, Германия, GA-104

По стенографски записки, непрегледани от автора.

превод от немски: Димо Даскалов

Който размисля върху това, което изнесохме в края на вчерашното разглеждане, може да бъде обхванат от страх и загриженост за съдбата на човечеството в бъдещите времена. Вчера пред нашата душа бе обрисувана картината на това бъдеще на човечеството, едната страна на която го показва така, че тя ни изпълва със своето величие, могъщество и блаженство; това е картината, която отговаря на съществуването на онзи бъдещ човек, който е разбрал мисията на съвременната епоха на Земята, който е приел в себе си Христовия Дух и благодарение на това е можал да върви в крак с необходимото одухотворение на нашата Земя. Това е величествената, изпълваща с блаженство картина на онези хора, които в екзотеричното Християнство са наречени обикновено спасените или още по-сполучливо избраните.

Но пред вашата душа трябваше да бъде нарисувана също и противоположната картина, онази картина на бездната, в която попада едно човечество, което не е било в състояние да приеме в себе си този Христов Дух, което е останало оковано в материята, което, така да се каже, се е изключило от протичащия в бъдещето процес на одухотворението, което е отпаднало от одухотворената Земя и в известно отношение вън от тази Земя се насочва към една ужасна съдба. Когато от бездната ни гледа втренчено нагоре звярът със 7-те глави и 10-те рога, съблазнен от другото страшно същество, звяра с двата рога, тази картина ни вдъхва страх и ужас и някой би могъл да си зададе въпроса: "не е ли жестоко и лишено от всякаква мъдрост от страна на едно проведение, което оставя една голяма част от човечеството да се насочи към такава ужасна съдба, да го осъди, така да се каже, на бездната и злото? " И би могло да възникне въпросът: "не би ли било за едно проведение по-подходящо да отстрани, да избегне предварително тaзи страшна съдба? "

В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо - и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много. Безкрайно мъдро е, че Проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов, а от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване на Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства. Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро Проведение, че си направило възможно това да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не." Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.

Но въз основа на разглеждането на Мировото развитие, чрез ясновидството ние можем също така да дадем една друга утеха, или, по-добре казано, едно друго успокоение. Защото още вчера ние засегнахме въпроса, че една почти непроменима заложба за бездната има само онзи, който още днес е някак заплетен в примките на двуроговия звяр, на великия изкусител, в изкуството на черната магия. Но и за такива хора, които днес са изпаднали в практикуването на черната магия, в бъдеще съществува една възможност те да се обърнат към доброто. Обаче онези (а това са за сега по-голяма част от хората), които са далече от всякакво упражнение на черната магия, за тях съществува една заложба да изпаднат окончателно в злото и тази заложба се крие в онова, което ще следва войната на всички против всички. Но възможността в бъдеще тези хора да се обърнат към доброто ще бъде много по-голяма, отколкото принудата да следват безусловно злото. От изнесените до тук сказки следва, че за онези хора, които днес се обръщат към един духовен светоглед, за да преминат после да живеят в 6-тата голяма епоха след войната на всички против всички, за тази група хора съществува възможност те да приемат Христовия Принцип. Те ще могат да приемат духовните елементи, които са заложени в епохата ознаменувана чрез църквата от Филаделфия. Те ще живеят в следващата епоха с една силна заложба за одухотворяване. Това е естествено вярно.

Днес онези, които се обръщат към един духовен светоглед, приемат в себе си мощни заложби, за да вървят по пътя на духовния възход. Никак не бива да отричаме, колко важно е, че още днес определен брой хора не са глухи към истините на антропософския светоглед, който носи на човечеството първите заложби за един съзнателен духовен живот, докато по-рано това ставаше несъзнателно.

Важното е, че тази част на човечеството приема първата съзнателна заложба за духовен възход. Но чрез това, че днес се отделя една група хора, за да основе един велик съюз на братството, който ще премине да живее в епохата на седемте печата, чрез това и за онези хора, които днес са глухи спрямо истините на антропософския светоглед, се създава една добра възможност. Защото до настъпването на войната на всички против всички живеещите днес на Земята души ще минат още много прераждания; до настъпването на решаващия момент след войната на всички против всички, а също и след това за епохите на печатите ние ще минем през много преобразования и хората ще имат често пъти случай да отворят своето сърце за духовния светоглед, който днес се влива чрез Антропософското Движение. Такива случаи ще има често пъти и вие не трябва да мислите, че в бъдеще тези случаи ще бъдат само такива, каквито днешните. Начинът, по който днес сме в състояние да предаваме на другите хора духовния светоглед, е твърде слаб. И ако днес някой човек би говорил даже така, че неговият глас да звучи непосредствено като огън на Духа, това би било все пак нещо слабо в сравнение с възможностите, които съществуват в бъдещето, по-развити тела, за да насочваме хората към духовно движение.

Когато човечеството в неговата цялост ще се е развило все по-високо и по-високо в следващите времена, тогава ще се добият и съвършено други средства, чрез които духовният светоглед ще може да проникне в сърцата и най-пламенното днешно слово ще бъде малко и слабо в сравнение с това, което ще действува в бъдеще, за да даде възможност духовният светоглед да проникне във всички души, които днес още живеят в тела, в които не тупти никакво сърце за този духовен светоглед.

Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето. Душите, живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се подготвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното. Ние сме само подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън! Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, една съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно. Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия. За тях работата стои така, че днес те само пропускат случая да могат някога да помогнат на своите себеподобни в стремежите за постигане на духовния живот. За тях още не може да бъде много изгубено. Обаче онези, които днес започват да се домогват по неправилен начин до духовния живот, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия. И днес съществуват само малко личности, които са изпаднали в черната магия в онзи ужасен смисъл, в който може да се говори за това чудовищно изкуство на човечеството.

Вие ще можете най-добре да разберете, че това е наистина така, когато ви намекна само леко, как по систематичен начин се упражнява черна магия; и тогава вие вече ще видите, че можете да се огледате нагоре и надолу между всички ваши познати и не ще намерите никого, който да можете да обвините, че практикува подобни изкуства. Всичко останало е общо взето само чист дилетантизъм, който лесно ще бъде изхвърлен в следващите епохи. Доста зле е, че в наше време понякога се възхваляват неща, за да се измамят хората и т.н., които неща в известно отношение са също едно начало на изкуството на черната магия.

Зле е също така, че тук имат пръст известни възгледи, които макар и никак да не принадлежат на черната магия, но все пак съставляват определено изкушение. Това са възгледи, които днес владеят света в определени кръгове и могат да се разцъфтят под властта на материалистични мисли, които обаче, макар и да не са съвсем безопасни, все пак не ще бъдат неизлечими за следващите епохи.

Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече буквара на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието. Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварът на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже - това е също нещо представляващо достатъчно зло - но самата вивисекция (режене в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но който реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека. То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята.

Това същество не е могло да има нищо от Земята; то е видяло как е дошло развитието на Земята, но си е казало: "аз не съм така напреднало със Земята, за да мога да имам нещо от земното съществуване." Това същество би могло да има нещо от Земята само чрез това, когато в даден момент би могло да добие власт: а именно тогава, когато на Земята е слязъл Христовия Принцип.

Ако тогава този Христов Принцип би бил задушен още в зародиш, ако Христос би бил победен от дявола, тогава без съмнение би било възможно Земята в нейното цяло да падне под властта на този принцип на Сорат. Но това не се случи и така това същество трябваше да се задоволи с отпадъците, които не са проявили склонност към Христовия Принцип, с онези хора, които са останали оковани за Земята; те ще образуват в бъдеще неговите пълчища. Но за да разберем още по-точно тези негови последователи, ние трябва да се запознаем с две понятия, които в известно отношение могат да бъдат за вас ключове за разбирането на определени глави от Откровението. Ние трябва да се запознаем с понятията "първа смърт" и "втора смърт". Що е първа смърт и що е втората смърт на човека или човечеството?

Ние трябва да си съставим един точен образ на понятията, които Откровението свързва с тези думи. За целта трябва още веднъж да прекараме пред съзнанието си елементарните истини относно човешкото съществуване.

Вземете днешния човек, такъв, каквито сте и вие самите. Той е така съставен, че от сутрин, когато се събужда, до вечерта, когато заспива, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Знаем също, че през време на своето земно съществуване човекът преработва своите по-нисши членове чрез своя Аз и че през време на Земното съществуване той ще успее да доведе астралното тяло под властта на своя Аз. Ние знаем, че Земята ще бъде заменена чрез нейното следващо въплъщение, което Духовната Наука нарича Юпитер. Когато ще е стигнал на Юпитер, човекът ще стои пред нас като едно друго същество. Този Юпитеров човек ще е преработил своето астрално тяло чрез своя Аз; и когато днес казваме: "земният човек, който в будно състояние стои пред нас, е образувал първо физическото тяло, етерното тяло, астрално тяло и Аза, то за юпитеровия човек трябва да кажем: ще е образувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, но същевременно ще е преобразил своето астрално тяло в Духовно Себе или Манас.

Този юпитеров човек ще живее на една по-висока степен на съзнанието, на една степен, която може да бъде охарактеризирана по следния начин. Онова смътно, тъпо образно съзнание, което човекът е имал на старата Луна, а също и през първите времена на Земното съществуване, то ще се яви отново в своите образи като ясновиждащо съзнание, но сега вече обогатено, надарено с човешки Аз, така щото с това юпитерово съзнание човекът ще разсъждава също така логически, както той върши това при днешното будно дневно съзнание. Следователно юпитеровият човек ще бъде в известно отношение един по-нисш ясновидец: за него ще бъде отворено една част от душевния свят.

Той ще чувствува щастието и нещастието на заобикалящия го свят в образи, които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание. Ето защо този юпитеров човек ще живее при съвършено други морални отношения. Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една душа. Страданието, радостта на тази душа ще възлизат като образи във вашата душа и образите на страданието на другата душа ще ви измъчват. И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено щастие. О, образите на страданието на себеподобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го свят! Щастието и нещастието на един човек не ще могат да съществуват без тези на другите.

Така ние виждаме, как човекът ще добие към своето съвременно съзнание, което е себесъзнание, едно съвършено ново състояние на съзнанието. Ако искаме да разберем какво значение има това за развитието на света, трябва още веднъж да се спрем на спящия човек. Когато имаме пред себе си този спящ човек, тогава пред нас в леглото стои неговото физическо тяло и неговото етерно тяло, Азът и астралното тяло са излъчени навън. През нощта е така, че /говорейки малко неточно/ човек небрежно напуска своето физическо и своето етерно тяло. Но благодарение на това, че през нощта човекът е в състояние да се освободи от своето физическо и своето етерно тяло, той може да живее тогава в един духовен свят. Така се създава възможност, щото именно тук в това земно съществуване човекът да работи преобразяващо върху своето астрално тяло. Как става това действие?

Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В началото бе Словото и словото бе у Бога и т.н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно Същество, Което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това Същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал. Но при това ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за Евангелието на Йоана.

Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип. Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия. Когато след това човекът излиза през нощта извън своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие. Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.

Да осъзнае тези действия днес може само посветеният; но човекът постепенно се развива към това съзнание. Онези, които ще достигнат целта на Земното развитие, ще имат тогава едно астрално тяло напълно проникнато от духовното съдържание дадено и преработено от Аза, те ще притежават това съзнание като резултат, като плод на Земното развитие и ще го пренесат в развитието на Юпитер. Бихте могли да кажем, че когато ще завърши Земното развитие, човекът ще е добил способности, които символично са представени чрез изграждането на новия Йерусалим; тогава човекът ще може вече да вижда в образния астрален свят на Юпитер; духовното Себе ще бъде вече изработено в него. Тази е целта на Земното развитие. Следователно, какво трябва да добие човекът в течение на Земното развитие? Кое е първата цел на това развитие?

Преобразяването на астралното тяло. О, това астрално тяло, което днес през нощта винаги се освобождава от физическото и етерното тела, в бъдеще ще се яви като една преобразена част на човешкото същество. Човекът ще внесе там това, което му е дадено на Земята. Но това не ще бъде още достатъчно за развитието на Земята. Представете си, че всяка нощ човекът би излязъл от своето физическо и своето етерно тяло и всяка нощ би прониквал своето астрално тяло с това, което е приел през деня; но представете си, че физическото и етерното тела бяха останали незасегнати от това. Тогава, въпреки всичко, човекът не би достигнал земната цел. Трябва да настъпи още и нещо друго; трябва да бъде възможно, щото през време на земното развитие човекът все повече и повече да отпечатва поне в своето етерно тяло онова, което е приел в себе си.

Необходимо е това етерно тяло също да може да приеме от това, което човек изработва в астралното тяло. Човекът не може още да действува от себе си в това етерно тяло. На Юпитер, когато човекът ще е преобразил своето астрално тяло, той ще стане способен да действува също и в това етерно тяло, но днес той не може това; днес той се нуждае за това, така да се каже, от помощник. На Юпитер човекът ще бъде способен да започне същинската работа над етерното тяло. На Венера той ще работи и над физическото тяло. Тази част на неговото същество е най-трудно за завладяване. Но днес човекът трябва да изоставя и двете, физическото и етерното тела, през нощта в леглото и да излиза навън със своето астрално тяло и със своя Аз. Обаче за да може въпреки това етерното тяло да приеме неговите действия, така щото човекът постепенно да се научи да работи в своето етерно тяло, за това е необходим помощник. И този помощник, който улеснява това, не е никой друг освен самото Христово Същество, докато Съществото, което помага на човека да работи в своето физическо тяло, ние наричаме Отец. Но преди да дойде помощника, който дава възможност да се работи в етерното тяло, човекът не може да работи в своето физическо тяло. "никой не може да дойде при Отца освен чрез Мене."

Никой не може да добие способността да работи във физическото тяло, ако той не е минал през Христовия Принцип. Така, когато ще е стигнал до целта на Земното развитие, чрез способността да преобразява със собствени сили своето астрално тяло, човекът ще има също способността да действува и в своето етерно тяло. Това той ще дължи на живото съществуване на Христовия Принцип на Земята. Ако този Принцип не би се съединил като едно живо Същество със Земята, ако той не би дошъл в аурата на Земята, тогава това, което е изработено в астралното тяло, не би могло да се отпечата и в етерното. Следователно ние виждаме, че този, който се затваря, като се отвръща от Христовия Принцип, той си отнема възможността да работи в своето етерно тяло, както това е необходимо още през време на Земното развитие.

Така ние ще можем да охарактеризираме и по друг начин двата вида хора, които стоят пред нас в края на Земното развитие. Ние ще имаме такива хора, които са приели в себе си Христовия Принцип, които чрез това са преобразили своето астрално тяло и са получили от Христа помощ, за да преобразят и етерното тяло. И имаме другия вид хора, които не са дошли до Христовия Принцип, не са приели в себе си Христовия Принцип; които вследствие на това не са били в състояние да изменят нищо в етерното тяло, защото не са могли да намерят помощника, Христос.

Сега нека хвърлим поглед върху това бъдеще на човечеството. Земята ще се одухотвори, т.е. човекът ще трябва да изгуби напълно нещо, което сега в своето физическо съществуване той счита като нещо принадлежащо му. Можем да си съставим един образ за това, което тук с човека, когато разгледаме обикновеното развитие в живота на човека след смъртта.

След смъртта човек изгубва своето физическо тяло. На това физическо тяло трябва да бъде приписан фактът, че човекът има желания и склонности, които са свързани с обикновения живот. Ние описахме, какво изживява човекът след смъртта. Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене. През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта. Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание. Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали. Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта. С това в тях се поражда онази изгаряща жажда. Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи. Така е винаги след смъртта. Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения свят на нашето физическо поле. И докато не е отвикнал от тези желания в духовния свят, за него ще продължава периодът на огъня на желанията. Представете си сега последното земно въплъщение на човека преди одухотворението на Земята, представете си полагането на последното физическо тяло.

Хората, които днес живеят на Земята, ще бъдат толкова напреднали чрез Христовия Принцип, че това полагане на най-последното физическо тяло не ще им създаде никаква трудност; но те не трябва да изоставят още нещо, защото от одухотворената Земя ще е изчезнало веднъж завинаги това, което може да достави радост от предметите на Земята. Представете си последната смърт, последното полагане на физическото тяло. Тази последна смърт на въплъщенията, това Откровението нарича "първа смърт". И онези, които са приели Христовия Принцип, ще гледат на това физическо тяло като на една отпадаща черупка. За тях сега значение ще има етерното тяло. С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят. Хората ще живеят сега одухотворената Земя по-нататък само с всичко онова, което е било вложено в етерното тяло с помощта на Христа. Те ще са си създали една хармония между астралното тяло и етерното тяло, Христовият Принцип ще е създал именно тази хармония.

Напротив, ще има хора, които не са приели Христовия Принцип. Те не ще имат хармония между астралното тяло и етерното тяло. И те също трябва да изгубят физическото тяло, защото на одухотворената Земя не ще има никакво физическо тяло. Всичко физическо трябва да бъде разтопено, разтворено. У тях ще остане само желанието за физическите наслади, ще остане онази духовна част от човека, която е непречистена, която е втвърдена в материята. Ще остане едно етерно тяло, което не е изпитало действието на Христа, за да се нагоди към астралното тяло, а то ще бъде насочено към физическото тяло. Това са онези хора, които ще изпитат горещо желание към физическата сетивност; те ще изпитват едно незадоволство, изгарящо желание в своето етерно тяло, чрез това, което са имали във физическия живот и от което сега трябва да се лишат. И така, в онази бъдеща епоха, когато всичко физическо ще бъде претопено, ще има хора, които ще живеят в едно етерно тяло, хармонизирано с астралното тяло, а ще има и други хора, чието етерно тяло ще живее в дисхармония, защото ще имат желания към онова, което е отпаднало заедно с физическото тяло.

В по-нататъшното развитие ще настъпи едно състояние, когато одухотворяването на Земята ще напредне до там, че човекът ще може да съществува и без никакво етерно тяло. Онези, чието етерно тяло живее в пълна хармония с астралното тяло, ще отхвърлят безболезнено това етерно тяло; защото те ще останат в своето астрално тяло, което ще бъде изпълнено с Христовото Същество и ще чувствуват изхвърлянето на етерното тяло като ясна необходимост на развитието. Защото тези хора ще чувствуват в себе си способността сами да го изградят отново, понеже са приели Христа в себе си. Но онези, които в своите етерни тела ще имат желания насочени към това, което е минало, и те също не ще могат да задържат повече своите етерни тела, когато всичко ще бъде астрализирано. То ще им бъде отнето, ще бъде откъснато от тях и те ще почувствуват това като едно второ умиране, като "втора смърт." За другите, които са хармонизирали своето етерно тяло с астралното чрез приемането на Христовия Принцип, тази втора смърт ще мине незабелязано. Над тях втората смърт не ще има никаква власт. Обаче останалите ще изпитат втората смърт при всяко преминаване в следващата астрална форма. Тогава човечеството ще бъде в онова състояние, когато онези, които са достигнали целта на развитието, ще имат едно астрално тяло напълно проникнато от Христа. Те ще бъдат узрели да преминат на Юпитер; намирайки се още на нашата Земя, те ще чертаят плана на развитието на Юпитер. Това е планът, който е наречен Новия Йерусалим.

Те ще живеят на едно ново небе и една нова Земя, т.е. на Юпитер.

Този нов Юпитер ще бъде придружен от един спътник, населен от онези, които ще бъдат изключени от живота в духовното, които са изпитали втората смърт, които поради това не ще имат никаква възможност да постигнат Юпитеровото съзнание. Следователно ще има такива хора, които ще са напреднали до Юпитеровото съзнание, които са развили своя Манас, и такива същества, които са отблъснали от себе силите, способни да им дадат това съзнание.

Това ще бъдат онези хора, които едвам на Юпитер ще достигнат земното себесъзнание, които следователно ще бъдат така, както е днешният човек на Земята със своите четири члена. Обаче като такъв той може да се развива само на Земята, само Земята предлага средата, почвата, въздуха, облаците, растенията, минералите, които са необходими за човека, ако той иска да постигне онова, което може да бъде постигнато в неговите четири члена. Юпитер ще бъде устроен съвършено различно, той ще бъде една нова Земя, различни ще бъдат почвата, въздуха, водата, различно ще бъде всяко същество.

За такива същества, които едвам тогава достигат земното съзнание, не ще има никаква възможност да водят нормален живот при тези условия. Те ще бъдат изостанали назад същества. Но сега идва нещо, което отново може да ни успокои. Даже и на този Юпитер още съществува една възможност да бъдат отново върнати към доброто потъналите в бездната чрез мощната сила, която са добили напредналите. Една част от тях ще бъдат отново повдигнати. Едвам при онова въплъщение на нашата Земя, наречено "Венера", такава възможност за повдигане и обръщане към доброто ще бъде окончателно изгубена. Когато размислим върху това, тогава мисълта, за която споменахме в началото на настоящата сказка, ще получи една съвършена друга окраска. Тази мисъл не ще събужда вече страх и безпокойство, а само стремежа: "Аз искам да направя всичко, което е нужно, за да изпълня мисията на Земята."

Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата душа, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената душа на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението. Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост! Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека!" Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание. Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.

Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие. Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние. Но то беше необходимо. Ако не би настъпило такова състояние, никога не би се развило това, което ние наричаме ум в нашия съвременен смисъл.

Хората от преди нашата епоха не са го притежавали. Те са действували изхождайки от други подтици. Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия. Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъкано булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "наистина заложбата за падане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек. И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум. Такива дълбоки мотиви се крият в тези неща.

Така вие виждате, че авторът на Откровението ви дава много неща, ако приемете отделните забележки, които направихме. Много неща дава той, много от това, което ние наричаме Антропософия, антропософски истини. Той дава това, което обещава, като довежда човека до виждането на това, което има да стане: до виждането на съществата и силите, които ръководят света. Той ни довежда да Духа, до образа, който ни е даден в последния печат: там ние виждаме, как на него му се явява Новият Йерасалим в неговата съвършена правилност. (Още веднъж обръщаме вниманието на читателите, че печатите, за които става дума тук, не трябва да се смесват с печатите от небесната книга. Когато Рудолф Щайнер казва: еди кой си образ можете да видите представен в еди кой си печат, това се отнася за картините, които той е нарисувал и които представляват образи от Откровението. Те са публикувани в книжката "образи на окултните печати и стълбове" - Бележка на преводача.). Това вижда великият ясновидец. В неговото видение се изразява правилността на новия Йерусалим.

В последната глава на Откровението вие виждате, че този нов Йерусалим е описан като имащ формата на куб. Да опишем всичко, което се намира в този последен образ, това би ни довело твърде далече. Сега е необходимо да обърнем внимание на това, с каква цел е написана Откровението. Несъмнено би трябвало да говоря много, ако бих искал да опиша подробно, защо е написано Откровението. Но все пак вие трябва да вземете със себе си един намек, такъв намек, който проличава на едно точно определено място в това съчинение. Този, който е написал Откровението, казва, че ще дойде време, когато действително ще се е развила онази висша степен на съзнанието, когато хората ще виждат в повишено съзнание съществата, които ръководят света; онези същества, които са охарактеризирани чрез Агнето, чрез явяването на Сина Человечески с огнения меч. На нас ни се обръща вниманието върху това с такива тонове, които съдържат в себе си онова успокоение, за което говорихме. Авторът на Откровението, който е дълбок ясновидец, знае, че в древни времена човекът е бил надарен с едно сумрачно ясновидство.

Ние описахме това ясновидство и видяхме, как тогава хората са дружели със Съществата на духовния свят, как те самите са виждали духовно-божествения свят. Но кой е изгубил тази ясновидска дарба, кой? Този важен въпрос трябва да зададем ние сега. Ние видяхме, че това ясновидство са изгубили онези хора, които са били изведени на физическото поле, във физическия живот, когато започва втората половина на Атлантската епоха. Тогава хората започват да виждат твърдите форми на нашата Земя, разграничените предмети на нашата Земя. Старото ясновидство изчезва; хората стават себесъзнателни. Но пред тях се затваря духовният свят. Формите, които в древни времена бяха проникнали въздуха като море от мъгла, изчезват.

Въздухът се пречиства, почвата се освобождава. Хората излизат на свободната Земя. Това се случва относително късно, то съвпада с добиването на днешния ум, на днешното себесъзнание на човека. А сега нека си припомним, какво казахме за тази Земя. Ние си спомняме, че обрисувахме пред душата си великия момент на Голгота. Ако тогава някой би наблюдавал Земята от далече, то в момента, когато от раните на Спасителя изтича кръвта, той би видял, че цялата астрална аура на Земята се променя коренно. Тогава Земята бива проникната от Силата на Христа. Благодарение на това събитие Земята ще може отново да се съедини със Слънцето в бъдеще. Тази Сила ще расте. Това е Силата, която ще предпази нашето етерно тяло от втората смърт. Христос става все повече и повече Дух на Земята и този, който е истински християнин, разбира думите: "който яде хляба ми, той тъпче с краката си.", той гледа на Земята като на тяло Христово. Земята като планетарно тяло е тяло на Христа, несъмнено в своето начало. Христос тепърва става Дух на Земята; той ще се съедини напълно със Земята. И когато по-късно Земята ще се съедини със Слънцето, великият Дух на Земята - Христос - ще бъде отново Дух на Слънцето.

Тялото на Земята ще бъде тяло на Христа. И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили. Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира. Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята. През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е. обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа. Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество. Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа. Защото тези думи са от такова естество, че те водят този, който постепенно се научава да ги разбира, дълбоко в света на представите на мистериите, на езика на Откровението. Следователно, какво е искал да напише, какво е искал да опише авторът на Откровението? На този въпрос получаваме отговор, като покажем произхода на Откровението. Къде се съдържа първо това, което е описано в Откровението?

Ако бихте могли да се върнете назад в мистериите на древна Гърция, в орфическите и елевзинските мистерии, в мистериите на древен Египет, на Халдея, на Персия, на Индия, навсякъде вие бихте намерили Откровението. То е съществувало. То не е било написано, но е живяло и се е предавало от жреческо поколение на жреческо поколение, през поколенията на посветителите, където паметта е била така силна и жива, че можеше да овладее такъв богат материал. И в много по-късни времена паметта е била много по-силна отколкото днес.

Нека си припомним за певците на Илиадата, как те скитали и можели да пеят по памет своите песни. Относително не е много отдавна, откакто паметта е отслабнала толкова много. В Мистериите тези истини не са били написани, но те са живеели предавайки се от едно поколение на друго при посветените.

Каква задача е имало Откровението? Неговата задача е била да бъде едно указание за онзи, който е посвещавал учениците. Тогава е било така, че човекът, който е бил подлаган на Посвещение, е бил извеждан вън от неговото физическо тяло и оставал мъртъв. И когато е бил излъчван, посветителят е правил той да вижда, намирайки се в своето етерно тяло, да вижда по този начин това, което по-късно благодарение на идването на Христовия Импулс сред човечеството можеше да бъде виждано от човека, когато той се намираше в своето физическо тяло, без да бъде излъчван. Така древните посветители са били пророци, които можеха да сочат към Христа. И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще. Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на Посвещението на открито пред историята. Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота? На определена степен на Посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние. В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях. Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден! Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на Мистериите. Посветителите можаха да кажат: "Онзи, Който ние ви показахме през време на трите и половина дни, когато пророците възвестиха, Него можете да разберете, когато за целта вземете средствата от Мистериите."

Авторът на Откровението е приел в себе си чрез собствена опитност, чрез собствено виждане това, което се е предавало устно в Мистериите. Той си е казал: "когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в Мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново. Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана. Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните Мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат. Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота. Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на Голгота. В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "това е Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, да покаже на своя служител как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез Неговия Ангел на Неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко. Какво се разбира по тези думи? Това е все едно, като че искаме да кажем: "ако бих искал да опиша подробно всичко, което ще стане отсега нататък до края на земното развитие, тогава би трябвало да пиша много и много. Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази дума както следва: "за да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време. Но истинският смисъл е: "трябва да опиша накратко това, което има да стане." Оригиналният текст има едно обръщение, което допуска като правилен превод това, което аз се опитах да предам правилно в предговора на книжката "печати и стълбове".

Тук в редица разглеждания ние казахме нещо относно този прастар документ на човешкия род, нещо относно това, което Христос е предал като тайни на човечеството чрез ученика, когото той любеше. Може би чрез това вие се научихте да предчувствувате, че това Откровение е една дълбока книга, изпълнена с Мъдрост, и може би през време на тези разглеждания сте изпитали страх по отношение на това, че някои неща в него са трудно разбираеми. Сега накрая на тези разглеждания бих искал да кажа следното: всичко, което можах да ви кажа, отговаря точно на намеренията на автора на Откровението и то винаги е било така предавано в школите, които са запазили намеренията на този автор на Откровението. Но това не е всичко, то далече не е всичко, което би могло да се каже, и човек може да навлезе много по-дълбоко в истините, в основите на Откровението. И ако ние бихме проникнали във всичките му дълбочини, тогава това, което можах да ви кажа до сега, би ви изглеждало като нещо, което може да бъде охарактеризирано като едно елементарно, повърхностно описание. Но не може иначе, първо трябва да дадем едно повърхностно описание. През такова описание трябва да се мине. Трябва първо да се започне с елементарното и тогава, отивайки малко по-нататък, ще се разкрият и по-дълбоките страни. Защото много, много се крие под повърхността, която имахме възможност да повдигнем, да разкрием. И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето внимание върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния живот. Ще навлезете в такива дълбочини, които днес не е възможно да бъдат изказани, защото не могат да бъдат осъзнати, защото никой не би имал такива уши, с които да ги чуе. Първо чрез такива обяснения, които дадохме сега, трябва да бъдат подготвени ушите, за да могат да слушат. Тогава постепенно ще има такива уши, които ще могат да чуят Словото, което така дълбоко тече през Откровението. Следователно, ако сте приели нещо от това, което можа да бъде казано, бъдете уверени, че тук можахме да дадем засега само най-горната повърхност и от тази повърхност само отделни забележки.

Нека това бъде един подтик да проникнете все по-дълбоко и по-дълбоко в това, което чрез тези сказки може да бъде предчувствано. Ако бих искал да ви кажа само това, което може да бъде казано относно повърхността, тогава би трябвало да ви държа сказки още много, много седмици наред. Тези сказки можаха да бъдат само една подбуда и този, който чувствува така, че си казва: "аз трябва да проникна по-дълбоко и по-дълбоко", той ще е приел в правилния смисъл тези сказки.