Индивидуалността на Илия, Йоан, Рафаел, Новалис

Последното обръщение на Рудолф Щайнер

Лекция пред членовете на Антропософското Общество

28 септември 1924 год., Дорнах, Швейцария, GA-238

превод от английски: Гергана Дичева

Скъпи приятели,

За мен бе невъзможно да Ви говоря през последните два дни. Но днес - денят, в който Михаиловото настроение на отдаденост трябва да излее своята светлина в нашите сърца, аз не бих могъл да Ви отмина без да Ви кажа няколко думи. И това е възможно изцяло благодарение на любящите и всеотдайни грижи на нашата приятелка д-р Ита Вегман. И така, надявам се, че ще ми стигнат силите, за да Ви кажа всичко това, което бих искал да кажа по случай този празник.

Скъпи приятели, през последните месеци често говорихме за влиянието на Михаиловата сила в духовните събития на човешкия живот на Земята. Правилното разбиране на Михаиловия празник, наред с другите годишни празници, би било един от най-хубавите резултати на нашето антропософско разбиране на времето и на сезоните. Това обаче ще стане възможно едва тогава, когато силата на Михаиловите мисли, за които днес хората имат само смътно усещане, обхване достатъчен брой човешки души, така че те да могат да създават правилната отправна точка за такъв празник.

Какво можем да направим сега в това Михаилово време? Можем да пробудим Михаиловото настроение в нашите души, отдавайки се на мисли, които ще подготвят пътя за един бъдещ Михаилов празник. Такива мисли могат да се породят особено живо в нас, ако обърнем поглед към душите, които с цялата си прямота се чувстват привлечени към Михаиловото течение и подготвят - отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове - това, което може да се направи за човешката еволюция.

Вие ще принадлежите към тези души дотолкова, доколкото принадлежите към Антропософското Движение. Това се опитвах да Ви изясня в лекциите през последните седмици и особено в лекцията, в която Ви говорех директно за Кармата на Антропософското Общество. Ние можем да разширим малко тези разсъждения и това е, което бих искал да направя днес.

Нека сега да изправим пред своите душите онези същества, които са и които винаги ще останат интимно свързани с Михаиловото течение. Нека насочим вниманието си към такива същества, които в поне две свои последователни инкарнации са направили силно впечатление на много свои съвременници, но и същества, които разкриват себе си именно когато ги разпознаем като едно и също същество, но в две последовтелни инкарнации.

Когато погледнем назад във времето, виждаме как пред нас се извисява пророческата фигура на Илия. Знаем какво значение има той за хората на Стария Завет и от там за цялото човечество; знаем как предсказва целта и съдбата на човешкото съществуване. Показахме как в потока на времето същото Същество се появява отново във важен момент от човешката еволюция. Появява се отново така, че Исус Христос лично го посвещава в еволюцията на човечеството. Защото Илия и Лазар-Йоан са едно и също същество, както ще разберете от моята книга "Християнството като митичен факт".

По-късно го видяме като художник, чиято творческа сила се разгръща в невероятни дълбини на нежността, носейки се над Мистериите на Голгота. Видяхме още как дълбоко християнският импулс у Рафаел, които насочва към цвят и форма самото Християнство, отново се издига у поета Новалис. Новалис като поет дава на човечеството с прекрасни думи това, което Рафаел оставя в цветове и форми с рядка красота. Така ние виждаме как следват едно след друго във времето Същества, които можем да обединим в единство, ако разбираме прераждането.

Ние знаем (понеже съм Ви говорил за тези неща) как човек, прекрачвайки прага на смъртта, навлиза в света на звездите. Това, което сме свикнали да наричаме "звезди" на външен, физически планн, не е нищо повече от външния израз на духовните светове, които ни гледат отгоре и вземат участие в еволюцията на човечеството.

Ние знаем как човек преминава през Лунната сфера, през сферите на Меркурий и Венера, през сферите на Слънцето и на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Също така знаем, че заедно със Същесвата от тези сфери, а също и с други човешки души, които вече са напуснали живота на Земята, човек си изработва Кармата и след това отново се връща на Земята.

Припомняйки си това, нека за момент видим Рафаел и как той преминава през портата на смъртта, и как той навлиза в звездните светове, в областта на духовната еволюция, взимайки със себе си силата на своето изкуство, което още на Земята грее с ярка звездна светлина. Видяхме как в сферата на Луната той се свързва с духовните индивидуалностти на великите духовни водачи на човечеството, чиято мъдрост го е вдъхновила като Илия. Наред с тези Лунни същества, той се среща и с всички души, с които е живял през по-ранните еволюционни етапи на Земята. Виждаме как той се обединява духовно с духовния произход на Земята, с този свят на съществуване, който пръв прави възможно обединяването на човека и земното с Божественото. Обединен с тези, с които най-много обичаше да бъде като Илия, защото те бяха тези, които в началото на земното съществуване поставиха целта на живота на Земята. Ние гледаме на Рафаел като че сега той си е "у дома".

След това, прибивавайки в сферата на Меркурий, в сътрудничество с великите космически лечители, той трансформира силата си, за да създаде нещо изключително цялостно и здравословно в цвят и линии. Всичко, което е нарисувал както като платна, така и като фрески, всичките му произведения, които са излъчвали толкова светлина, сега когато преминава през сферата на Меркурий, му се разкриват във великата си космическа връзка.

И така той, който на Земята е развил такава любов към изкуството и чиято душа е била пламтяла от любов към цвета и линията, сега бива пренесен в сферата на Меркурий, което на свой ред нежно го превежда до сферата на Слънцето, към това слънчево съществуване, което живее във всичките му инкарнации. Защото като пророк Илия, имено от Слънцето той донася на човечеството истините за целите на Битието.

Сега ние виждаме как на Слънцето той изживява по друг начин преживаното от него на Земята като спътник на Исус Христос, посвещението си, когато от Лазар става Йоан.

И всичко онова, което е нарисувал като лъчиста светлина за последователите на Исус Христос - сега той вижда всичко това да се излива в космическата трансформация на човешкото сърце.

После ние виждаме как то прониква изпълнено с мъдрост в сферата на Юпитер. Тук той той общува с духове като бъдещият Гьоте и с духове, които се отклоняват по други пътища, но въпреки всичко водят мировото съществуване и мировата мисъл в света на магическото. Основата на неговия магически идеализъм е поставена при изживяване му на еволюция на бъдещия Елифас Леви. Също така ние виждаме как той взима участие и във всичко, което живее в Сведенборг.

И сега трябва да обърна вниманието Ви към нещо, което в живота на Рафаел е от голямо значение. Една личност, която е била най-много отдадена на Рафаел - Херман Грим - който се е опитал четири пъти да напише биография за земния път на Рафаел. Неговият "Животът на Микеланджело" бил красиво завършен, но той никога не успял да обхване целия земен живот на Рафаел, което му носело едно чувство на неудовлетвореност. От негова гледна точка всичко, което напишел, било незавършено и непълно. Първата книга била замислена като биография. Какво е това? Нищо освен стари анекдоти, разказани от Васари! Не биография, а нещо напълно различно - описание на това, в което се превърна Рафаел след смъртта си, в уважението и почитта на неговите приятели.

Херман Грим се позовава на това, което хората са мислили за Рафаел - на това, което италианците, французи и германци са мислили за Рафаел в хода на историята. Това, което той ни оставя, е биография на рафаеловата мисъл, защото след неговата смърт тя е това, която остава да живее на Земята. Той намира начин да разкаже какво от Рафаел остава да живее в сърцата и съзнанието на хората, какво от него те почитат и разбират. Но той не успява да обхване в цялост земния живот на Рафаел.

След четири опита, Херман Грим си казва: "всичко, което мога да направя за Рафаел като личност е да опиша как една негова картина преминава в следващата, като че ли е била нарисувана от свръхестествено същество, което просто никога през земния си живот не докосва земята. Ето картините, но можеш да се абстрахираш от Рафаел, който ги е нарисувал и да пресъздадеш последователността на тяхното вътрешно съдържание".

И така малко преди смъртта си Херман Грим още веднъж започва да говори за Рафаел; още веднъж се опитва да пише за него. Този път обаче само за неговите картини, но не и за личността на Рафаел.

Скъпи приятели, истината е, че личността на Рафаел е била изцяло отдадена и е присъствала на Земята единствено чрез онова, което Лазар-Йоан е дал на нейната душа, за да го излее в цветове и линии за цялото човечество.

Такъв беше животът на това същество. И той преминава в един друг трийсет годишен живот - този на Новалис. И така ние виждаме Рафаел и Новалис да умират млади - едно същество, което произлиза от Илия-Йоан, проявяващо се в две форми пред човечеството, подготвяйки чрез изкуството и поезията истинското Михаилово настроение на душата, изпратено от Михаил като посланник за хората на Земята.

И сега прекрасните артистични сили на Рафаел отново въодошевяват сърцата на хората чрез поезията на Новалис. Всичко, дадено чрез Рафаел, за да радва човешкото око - отново е било дадено за човешките сърца чрез поезията на Новалис.

Когато размислим върху живота на Новалис, можем да доловим като ехо живота на Рафаел, такъв какъвто го е разбирал Херман Грим! Възлюбената му умира млада. Той самият е още млад. Какво да прави отсега нататък? Да я последва в смъртта. Това е неговият отговор. Сега той иска да премине в свръхсетивния свят, да бъде отново Рафаел и без да докосва земното, да живее в магическия идеализъм на своята поезия.

Той самият не пожела да бъде докоснат от земния живот.

Когато четем фрагментите на Новалис и се отдадем на живота, който тече изобилно в тях, разбираме защо те ни впечатляват тъй дълбоко. Всичко, което имаме пред себе си като непосредствена сетивна реалност, всичко това с магическия идеализъм на Новалис става поезия с небесно величие. С нея той оживява и най-посредственото и просто материално нещо с духовната му светлина.

Така ние виждаме в Новалис един лъчезарен и прекрасен предшественик на това Михаилово течение, което трябва да Ви води, скъпи приятели, в живота Ви на Земята, за да можете, когато преминете портите на смъртта, да се срещнете в свръхсетивните светове с това същество и с всички други души, с които ще трябва да подготвите това, което ще бъде завършено в края на века, и което ще преведе човечеството през предстоящата голяма криза. Това означава да проникнем целия си живот с Михаиловата сила и воля. Те не са нищо друго, а Христовите Сила и Воля, предшестващи ги, за да може Христос да слезе по правилен начин на Земята.

Ако тази Михаилова сила наистина преодолее всичко, което идва от демона и дракона (а Вие знаете какво е това), ако Вие приемете Михаиловата сила не само в сърцата си, но я откривате в делата си, ще станете истински служители на това, което трябва да навлезе в земната еволюция чрез Антропософията в смисъла на Михаил.

Ако в близко бъдеще, в 4 по 12 човешки същества, Михаиловата мисъл стане напълно жива (4 по 12 човешки същества, това са хора оценени не от самите себе си, а от ръководстото на Гьотеанума в Дорнах); ако в 4 по 12 такива същества, лидери с настроението и душата подобаващи на Михаиловия празник, тогава ще можем да погледнем нагоре към светлината, която в бъдеще ще се разпространи всред човечеството чрез Михаиловия поток и Михаиловата активност.

Заради това, скъпи приятели, дори само в няколко думи, аз положих усилия да се изправя пред Вас. Моите физически сили не ми позволяват повече. Нека думите да заговорят на дущите Ви, така че да можете да приемете Мисълта на Михаил по този начин, по който като истински негови последователи бихме се почувствали, когато той ни се появи облечен в слънчеви лъчи и ни посочи това, което трябва да стане. Трябва да стане дори така, че тази одежда на Михаил, тази одежда от Светлина, да се превърне в Слово на Световете, което може да трансформира Логоса на Световете в Логос на Човечеството. Затова нека думите ми днес да бъдат тези:

Бликат от Силите на Слънцето
Сияйни сили на Духа и благославят всички светове!
За лъчистите одежди на Михаил
Сте предопределени вие от Божествената мисъл.

Той, пратеникът на Христос, проявен в теб -
Повдига човечеството - свещената воля на световете
Вие, сияйни Същества на етерния свят,
Донесете Христовото Слово до човека.
Така появяват се предвестниците на Христос
Пред жадуващите и очакващи души,
За които твоето Слово от Светлина просиява
В космическата епоха на Човека-Дух.

Вие, последователи на Духовната Наука,
Приемете подканящата Ви Михаилова мъдрост,
Приемете Словото за Любовта на Волята на Световете
В стремежа на своите души, а к т и в н о!