Индивидуална и Универсална Карма

Ариман като Карма на Луцифер

Лекция пред членовете на Антропософското Общество

28 май 1910 год., Хамбург, Германия, GA-120

По стенографски записки, непрегледани от автора.

превод от немски: Димитър Димчев

Върху различните проявления на Кармата би могло да се говори още твърде много. Но понеже днес е последната лекция, а поначало времето за такава обширна тема никога не е достатъчно, ще се съгласите, че голяма част от въпросите, които може би се пораждат в душите Ви, този път ще останат без отговор. Нашето Антропософско Движение обаче продължава напред, и това, което остава недовършено в един лекционен цикъл, ще бъде обсъждано още много пъти.

Аз многократно изтъкнах пред Вас, че човекът изживява кармическите закономерности като нещо съвсем конкретно и точно, и че във всеки миг от своя живот, той може да обърне погледа си назад върху това, кое то е вършил, мислил или чувствувал в хода на предишните си инкарнации. И ние винаги се убеждаваме, че нашата „вътрешна" и „външна" човешка съдба могат да бъдат разбрани само с помощта на една, бих казал, „текуща сметка", където от едната страна записваме всичките си разумни, смислени и мъдри постъпки, а от другата - всичките си грозни, отблъскващи и престъпни действия. Ако везните се наклонят към една от страните, това определя и съдбата ни в този момент от живота.

Тук възникват най-различни въпроси и един от тях би могъл да бъде: „Как се отнася това, което хората вършат в своя съвместен живот, това, което постигат като една човешка общност към „индивидуалната" Карма на човека?

Ние вече засегнахме този въпрос, макар и от друга гледна точка. Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие - ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните гърци - представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните индивиди, взели непосредствено участие във видимите, физически сражения. За мислете се за всички пълководци в тези войни, за всички онези, които пожертваха живота си, отбивайки на шествията на персите: ако макар и за кратко се потопите в атмосферата на това събитие, нима ще се съгласите, че тогава са били попълвани кармическите равносметки само на отделните личности? Да, невъзможно е да си представим, че при едно такова събитие, засягащо цял народ, а и голяма част от цивилизованото човечество, не се случва нищо друго, освен че всеки индивид урежда своята лична Карма! Проследявайки хода на историческото развитие и прехвърляйки се от едно събитие на друго, Вие ще установите, че те имат свой собствен смисъл, който не се покрива с индивидуалната Карма на отделния човек.

Ако се потопим в атмосферата на Персийските войни, пред нас ще възникне въпроса: „Какво е впрочем тяхното значение за развитието на човечеството?" Знаем, че Изтокът разви една могъща и бляскава култура.

Обаче както всяка светлина носи със себе си и сянката, така и в случая ние трябва да сме наясно: цялата култура на Изтока е едно завоевание за човечеството, само доколкото тя съдържа и някои тъмни страни, които не трябва да намират място в неговата по-нататъшна еволюция. А една от най-тъмните страни на тази цивилизация беше свързана с нейното желание да се разраства чрез външни, чисто физически средства. Ако не беше възникнал този импулс за разрастване, естествено, нямаше да се появи и цялата източна култура. Едното е немислимо без другото.

Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка култура трябваше да се ръководи от съвсем други принципи. Разбира се, тя не можеше да се появи от нищото. Нейните основни предпоставки бяха заложени в източната цивилизация. Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений. Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: от стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства. Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност. Отблъсквайки персите, те филтрираха това, което беше създадено в Азия и успяха да го предадат на други народи.

Разглеждайки великите исторически събития от такава гледна точка, ние стигаме до един забележителен образ на нещата. Ако бихме били в състояние да продължим един лекционен цикъл, примерно три или четири години, и подробно да проучим известните ни исторически документи, неизбежно бихме стигнали до нещо, което ще определим като „план за развитие на земното човечество". И ако бихме го обгърнали отвсякъде, щяхме да стигнем до извода: „Да, всичко това трябваше да бъде постигнато, но без неговите тъмни страни; извоюваните съкровища трябваше да бъдат предадени на други народи, които на свой ред да се издигнат чрез тях на още по-високо равнище.

Размишлявайки върху този „план на развитието", никога не би ни хрумнало да запитаме: „Как се стигна до там, че например тъкмо Ксеркс, Милтиадес или Леонидас да имат тази или онази индивидуална Карма?" На индивидуалната Карма, освен като на лична съдба, трябва да гледаме като на нещо, което е включено и в универсалния „план", засягащ цялото човечество и неговото развитие. По друг начин нещата не могат да бъдат разбрани! Антропософската Духовна Наука е категорична по този въпрос. Така очертаващият се планомерен ход на развитието е едно цяло и има своите вътрешни зависимости, своите вътрешни закономерности, подобни на кармическите закономерности в хода на индивидуалния човешки живот. И сега идва ред на въпроса: Какво е отношението на този универсален план към индивидуалната Карма на човека?

Ако обърнем поглед назад към миналото, ще видим как възникват култура след култура, народ след народ. Виждаме още, как един или друг народ прибавя нещо ново към основния импулс и как в развитието остава нещо непреходно; обаче напредъкът неумолимо изисква цели народи да напуснат историческата сцена, като в същото време техните най-големи и величествени постижения биват съхранени за следващите епохи. В този смисъл, изводите на антропософската Духовна Наука не трябва да ни учудват: в този възходящ ход на човешкото развитие, тя ясно разграничава два отделни потока.

Обърнете внимание, как в универсалния „план", по който се развива човечеството, съществува един „непрекъснат поток", всред който еволюцията напредва вълнообразно, но по такъв начин, че културните постижения се предават от една епоха на друга.

Нека да се спрем на Първата следатлантска културна епоха, на Древноиндийската културна епоха и на нейното неповторимо величие. Това, което откриваме във Ведите, е само едно далечно и смътно отражение от дело то на свещените Риши и антропософското свръхсетивно познание сочи, че първичното величие на древния индийски народ навлиза в своя упадък, едва когато започна да натрупва своите културни постижения под формата на чудни поетични творби, предназначени всъщност за следващите епохи. Обаче първоначалните културни импулси на Древна Индия се вляха в цялото човечество. И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ. Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес. Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока. Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области. В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?

Замислете се за всичко, което изпълва културното пространство на всеки отделен народ! Замислете се за всичко, което предхожда връхната точка в живота на един народ, за амалгамата от чувства и усещания на безброй индивиди, за стремежите и ентусиазма, които кулминират в точно определен момент, придавайки характерен облик на този или онзи културен импулс! Замислете се как отделните души са вложили най-добрите си сили за тържеството на един или друг културен импулс. И въпреки това е трябвало да минат хилядолетие след хилядолетие, народ след народ, без те да са в състояние да изкоренят упоритата илюзия, че всеки народ сам работи върху своя културен импулс, създавайки по този начин нещо вечно и непреходно. Обаче тъкмо тази постоянно подновявана илюзия направи възможна онази непоколебима, мисионерска преданост, с която отделните народи бдяха над своите култури, сякаш те бяха неповторими и вечни шедьоври. Тази илюзия е жива също и днес ,макар и хората да не говорят открито за „вечността на тази или онази култура"; илюзията е жива, и всъщност тя отвлича хората от самата идея за развитието на земното човечество.

Тук, погледнато от две различни страни, Вие имате най-същественото, от което се нуждаеха отделните култури и то започва да се променя едва в наши дни. Защото преди появата на антропософския духовен живот, тези илюзии бяха непоклатими. Би било крещящо недомислие, ако някой, който вече е проникнал в нашето Антропософско Движение, повярва, че формите, в които изливаме нашите познания, или мисловните конструкции, с които днес си служат нашето антропософско мислене, нашите антропософски чувства и воля, са нещо вечно. Израз на голямо късогледство би било да твърдим, че и след три хилядолетия ще има хора, които ще дискутират антропософските истини така, както правим това ние днес. Ние сме сигурни в едно: специфичните особености на нашата епоха ни позволиха да дефинираме законите на развитието максимално точно, обаче нашите потомци ще изразят тези неща по съвсем друг начин.

Защо това е така? Защото в хода на столетия и хилядолетия, отделните култури и народи, в които се инкарнират отделните индивиди, им налагат да се справят със съвършено нови опитности! Замислете се за богатия душевен живот в епохата на Древна Гърция и за онзи негов екстракт, който беше поет от следващите поколения! И тогава ще си кажете: тук е скрито нещо много повече от индивидуалните кармически връзки. Много от историческите събития стават не с оглед на индивидуалната, а с оглед на универсалната Карма.

Ето как пред нашия поглед се разиграват едновременно два процеса: първият включва събития, които са преходни; вторият процес, така да се каже, извлича от тези преходни събития еволюционния екстракт и го дава на човечеството. Ние можем да обхванем развитието на човечеството, едва след като сме разбрали, че откакто съществува индивидуалната човешка Карма, всред човечеството непрекъснато действуват силите на Луцифер и Ариман. Размишлявайки върху универсалния „план" на човешкото развитие, ние сме длъжни да се съобразяваме и с още нещо: че накрая, когато Земята ще е изпълнила своята мисия, резултатите от последователните културни епохи ще се окажат плодотворни за всички човешки индивиди, независимо от техните лични съдби. Но тази далечна мисия на Земята се очертава пред нас, само ако разглеждаме мировото развитие в светлината на Антропософията.

Не трябва да си правим никакви илюзии: далечната цел на Земята и пътищата за нейното осъществяване се откриват пред нас само чрез, бих казал, антропософската култура на душата, която изключва всяко разтваряне на човешката индивидуалност в някаква мъглява пантеистична цялост, а напротив: държа я будна и отворена за великите постижения на цялото човечество.

Следователно, когато обръщаме поглед към миналите културни епохи, ние трябва да сме наясно: Луцифер и Ариман се намесиха в развитието на човечеството едва след като човешките индивидуалности започнаха да се инкарнират. Луцифер се намесва по такъв начин, че той винаги се опитва да вмъкне своите луциферически импулси в човешкото астрално тяло и да го импрегнира с тях. Тази е основната задача на Луцифер относно развитието на земното човечество: да се намесва в човешките астрални тела. Хората никога не биха могли да получат от онези духовни сили, които насърчават отделните култури това, което им дава Луцифер.

Откъснете тези културни потоци от цялостния напредък на човечеството, и ще имате пред Вас това, което нормално развиващите се духовни Йерархии вливат в човечеството под формата на все нови и нови импулси. Нека да обобщим: онези духовни Същества, които следват своето нормално развитие, дават на земните култури всичко онова, което остава като трайна стойност за човечеството. Необходимо е да поддържаме в съзнанието си тази съществена разлика: клоните и листата на дървото са едно, сърцевината му - нещо съвсем друго.

Благодарение на нормално развиващите се духовни Същества, човекът можа все повече и повече да изпълни своя Аз с квинтесенцията на човешкото развитие. Но ако в него периодически се вливаха даровете на духовния свят, тогава накрая, след като Земята би постигнала своята космическа цел, напълно естествено би било, човекът да носи в себе си всички положителни въздействия от страна на духовните светове. Обаче в този случай едно нещо би било невъзможно: човекът да развие у себе си едно първично, страстно и ревностно усърдие, една огнена всеотдайност към всичко, което човечеството създава във всяка отделна културна епоха. От същите извори, от които блика всяко желание и всяка страст, израстват и преклонението пред великите идеали, и поривът към всеобщо човешко щастие, и възторга пред чудните произведения на изкуството; от същите извори, от които се надигат покварата и злото, покълват и копнежите към най-висшите духовни ценности, които са възможни на Земята. А последното не би било осъществимо, ако от друга страна, душата беше лишена от възможността да изпитва същите страсти, само че в обратна посока, в посока на злото. Тази възможност е дело на луциферическите Духове. Ние не бива да пренебрегваме обстоятелството, че наред със злото, луциферическите Духове дадоха на човека и свободата, възможността той свободно да приема в себе си всичко онова, което иначе би се вливало в душата му по механичен или насилствен начин.

Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман. Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали. Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа (Volksseele). Тъкмо този момент използва Луцифер! И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага - ако ми позволите този израз - на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.

В космическото развитие на човека е налице едно непрекъснато взаимодействие между Ариман и Луцифер. Ако Луцифер не беше проникнал в човечеството, на хората щяха да липсват всякакво усърдие и всякакъв ентусиазъм за съучастие в универсалното развитие на човечеството; ако Ариман не беше тук, за да смущава величествената приемственост между един народ и друг народ, както и последиците от действията на Луцифер, тогава Луцифер би поискал на всяка цена да постигне увековечаване на отделните култури. С други думи, тук Вие виждате, как Луцифер сам призовава своята Карма, която е една необходима последица от развитието на Старата Луна. Луцифер неизбежно влече след себе си Ариман. Ариман е Кармата на Луцифер.

Ето как чрез ариманическите и луциферическите Същества стигаме и до Кармата на висшите светове. Там горе също властва Кармата. Кармата е навсякъде, където са Азовете. Естествено, Луцифер и Ариман крият „Азове" в себе си; ето защо и последиците от техните действия могат да се върнат отново върху самите тях. Голяма част от тези тайни ще бъдат разгледани през лятото в цикъла върху „Сътворението", но още сега бих искал да спра вниманието Ви на една важна подробност от Петокнижието, която загатва за неизмеримата дълбочина на всяка дума от истинските окултни документи.

Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро!, че то „беше съвършено!" Тези думи са забележителни. Защо са поставени те тук? Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"! Всеки път те постигат нова степен на съвършенство. На Старата Луна те можеха да съзерцават своите действия само докато бяха потопени в тях; там те не разполагаха с едно „трайно" съзнание за своите действия. Обстоятелството, че те вече могат ретроспективно да обхващат своите действия, е една особена степен в съзнанието на Елохимите. А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че - съзерцавайки своите волеви действия - Елохимите виждат: тези действия бяха „добри"! Тези думи се отнасят за Елохимите, които бяха приключили своята мисия на Старата Луна, и сега, съзерцавайки делата си от своето ново „местонахождение" на Земята, можеха да кажат: „Всичко това може да остане; то е наистина добро!" За тази цел обаче, развитието на Старата Луна трябваше да бъде приключено.

Но как стоят нещата с луциферическите Същества, т.е. с онези Същества, които не бяха привършили своето развитие през епохата на Старата Луна? На Земята те ще се опитат да обхванат своите минали действия, а външно това ще се прояви, примерно, в огнения ентусиазъм, който те вложиха в гръцката култура. И тогава те ще видят как Ариман отчасти разрушава всичко, което те са постигнали до този момент! След като не могат да завършат своето дело, те ще заявят: „Те погледнаха своето дело и видяха, че то не беше добро, и че то трябваше да изчезне!"

Ето до какво се свежда огромното разочарование на луциферическите Духове: те винаги трябва да започват своето дело отново, а махалото винаги отскача в противоположната страна, за да установят, че Ариман е разрушил всичко. Представете си развитието на земното човечество като един процес, който протича на приливи и отливи, и как висшите духовни Същества изпитват непрекъснати разочарования, макар че непрекъснато свалят нови сили от духовния свят. Така изглежда животът на луциферическите Духове в хода на Земното развитие.

Човечеството трябваше да поеме в себе си тази Карма, защото човекът можеше да стигне до свободата само по този начин. Свободата възниква единствено тогава, когато човек сам вложи в своя земен Аз най-висшия смисъл. Защото Азът, който човек би имал, ако в края на Земното развитие би получил всичко даром от духовния свят, не би бил свободен; в този случай нещата щяха да бъдат предопределени. Първоначално беше предвидено, всички блага от Земното развитие да се предоставят на човека. Но човекът можеше да постигне свободата, само ако към този първоначален Аз, той би съумял да прибави и един друг, податлив на грешки и заблуждения Аз, способен на непрекъснати колебания между полюсите на злото и доброто, но и на непрекъснати пориви към изгарящия въпрос за смисъла на Земното развитие.

Низшият Аз трябваше да бъде даден на човека чрез Луцифер, за да може човешкият напор към висшия Аз да се превърне в негово лично дело, в дело на самия човек. Само по този начин „свободната воля" може да стане достояние на човечеството. Свободната воля е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна борба.

Но в кой момент от своето развитие, човешката воля е напълно свободна? Тя никога не е свободна, защото всеки миг може да попадне под влиянието на Луцифер и Ариман; тя не е свободна, защото всеки човек, минавайки през Портата на смъртта - в хода на пречистването, което може да продължи десетки години - има едно характерно изживяване. Най- същественото от живота в Камалока е, че ние ясно виждаме, до каква голяма степен злините и несъвършенствата, които сме внесли в света, са в основата на нашето лично несъвършенство; ние ясно виждаме, как сами издигаме, частица по частица, сградата на нашето несъвършенство. Но от всичко това бликва категоричното намерение: „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство!" Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия!" Усещането от този забележителен момент,човек пренася в целия си по-нататъшен живот и заедно с него той слиза в своята нова инкарнация: натоварен със своята собствена Карма, той отново се ражда във физическия свят.

Ето защо ние не можем да говорим за „свободна воля", когато чрез физическото си раждане влизаме в материалния свят. Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната воля единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман. А чрез нищо друго не можем да станем господари над луциферическите и ариманически влияния, освен чрез познанието.

Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим - същото се отнася и за живота между раждането и смъртта - да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка. В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.

Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим: то просто хвърля достатъчно светлина върху участието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека. Какво друго направихме в хода на тези лекции, освен че посочихме по колко сложен начин се намесват луциферическите и ариманическите сили в нашия живот! Но именно в нашата съвременна епоха може да започне вярното тълкуване на луциферическите и ариманически сили. А човек трябва да е наясно за техните особености, ако той наистина иска да допринесе нещо за постигането на крайната обща цел, която стои пред Земята и човечеството.

Накъдето и да отправите поглед, навсякъде където има следи от човешки мисли и чувства, Вие ще установите колко далеч са хората от едно вярно разбиране за същността на Луцифер и Ариман. В по-голямата си част, хората или изобщо не подозират за тях, или пък не искат да положат и най-малките усилия за да ги разберат. Ето защо Вие лесно ще забележите, че днес повечето хора изпадат в един вид религиозен егоизъм: те се стремят единствено към онзи комфорт на душата, който те извличат от своите представи. Макар и в много случаи хората да не съзнават този егоизъм, той винаги се намесва в техните желания, в техните страсти.

А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.

Ето как ние стигаме до един твърде отдалечен период от нашето развитие, когато определени духовни Същества се пожертваха заради нас, изоставайки в собственото си развитие. Днес ние знаем, че тези Същества трябва да поемат своята Карма, за да осъществим по правилен начин всички онези импулси, които те вляха у нас. Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз. Ето дълбокият смисъл за изоставането на тези духовни Същества през епохата на Старата Луна.

Но днес ние сме длъжни да се вгледаме както назад към безбройните разочарования на Луцифер, които се ширят и в нашата епоха, така и напред към близкото бъдеще, когато все повече и повече ще вникваме в непрекъснатия ход на развитието, в което неразделно са вплетени общите цели на Земята и човека. И Антропософията ще се превърне в онзи точен и надежден инструмент, който ще ни гарантира истинското разбиране на мировото развитие, така че влиянията на Луцифер да стават все по-прозрачни и ясни за всички нас; ние ще сме в състояние да раз познаваме луциферическите импулси вътре в себе си, и по смислен и ползотворен начин да ги влагаме в цялостно то развитие на човечеството, докато по-рано те бушуваха всред човечеството като една тъмна сила, напълно независеща от човешкото съзнание. Така стоят нещата и с ариманическите импулси.

Тук ние попадаме в една област, където сме длъжни да направим следния извод: тъкмо в нашата съвременност се подготвя един изключително важен период от развитието на земното човечество, а именно периодът, когато душевните сили в известен смисъл ще претърпят пълен обрат. За много от Вас е вече ясно: ние сме изправени пред една епоха, през която определен брой хора - а те наистина няма да са много - ще развият съвсем други душевни способности, отколкото тези, които сме свикнали да приемаме за нормални. Това, което днес Антропософията учи, черпейки от източниците на окултното познание: например, че човекът има етерно тяло, се знае само от хората, които са минали през едно методично окултно обучение. Обаче още преди да е изтекла средата на 20 век - до този факт се добираме при разчитането на хрониката „Акаша" - ще се появят хора, които по най-естествен път ще стигнат до новото, етерно ясновидство; то ще им позволи, след като човечеството е вече напреднало до тази степен, да възприемат етерното тяло като един вид аура, която обкръжава физическото тяло. Както извървя прехода от древното сумрачно ясновидство към днешното „предметно" съзнание, така човекът започва да развива у себе си качествено нови, съзнателни способности за проникване в духовния свят. Тези нови възприемателни способности, които формират етерното ясновидство, бих описал по следния начин:

Ще се появят хора - първоначално съвсем малко на брой - защото тези способности ще се разпространят едва през следващите две до три хилядолетия - които още преди изтичането на първата половина от 20 век ще бъдат първите предшественици на този род опитности. Представете си живо: изправени пред едно или друго събитие от своя живот, хората ще се опитват, бих казал, да се дистанцират от него; те ще имат пред себе си един подвижен образ, който се излъчва от самото събитие, от самото действие. Първоначално те няма да го различават и няма да имат никакво отношение към своя собствен дял в него. Обаче по-късно, след като може би ще са чули нещо за антропософската Духовна Наука, те ще започнат да си дават сметка, че този полусънищен, но съзнателно възприет образ, е всъщност еквивалентния образ на същинското действие, на онова действие, което трябва да бъде извършено, за да настъпи нужното кармическо разплащане.

Така човечеството е застанало пред една епоха, когато то ще започне да разбира Кармата не само според описанията на Духовната Наука, а ще започне, бавно и постепенно, да вижда Кармата. Докато досега Кармата беше за хората наистина една тъмна сила, един глух и сляп порив, и можеше да дава резултати едва през следващата инкарнация, след като в живота между смъртта и новото раждане тя биваше трансформирана в едно или друго решение, отсега нататък хората постепенно ще развият способността да възприемат - и то в ясно съзнание - както делата на Луцифер, така и техните последици. Впрочем етерното ясновидство ще бъде достояние само на онези, които показват твърд стремеж към познанието и себепознанието. Да, все повече и повече хора ще имат пред себе си - и то в на пълно нормални, а не в екстатични състояния - кармическите образи на своите действия. А това ще тласне хората неимоверно много в тяхното развитие, понеже сега те безпогрешно ще знаят своите кармически задължения към света. Книгата с кармическите равносметки може да бъде отворена за всеки.

Защото това, което прави човека несвободен, е не друго, а важното обстоятелство, че той няма никаква представа за своите кармически задължения към света. Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на волята. Самият израз „свободна воля" е вече погрешен. Човекът става свободен само чрез своето не прекъснато нарастващо познание, което му позволява да навлиза все по-мощно в духовния свят. А по този на чин той се изпълва все повече със силите и Съществата на духовния свят, превръщайки се все повече и повече в едно същество, което само определя своята воля. Не волята ни прави свободни, а това, че - като хора - можем да се извисим до познанието за Духа.

Ето как, вглеждайки се в разочарованията и в действията на Луцифер, ние разбираме: Мястото, на което сме застанали, е подготвено от хилядолетия; защото ако не бихме могли да стоим там, където се намираме сега, нямаше да стигнем и до истинската идея за свободата. Но след като веднъж сме стигнали до разбирането за Луцифер и Ариман, ние идваме и до ново отношение към тези сили, ние вече можем да съберем плодовете на това, което е направено досега и сме в състояние, така да се каже, да освободим Луцифер и Ариман от техните задачи. Но след като бъдат поети от нас, действията на Луцифер, с техните безкрайни разочарования, ще се превърнат в своя та противоположност. Досега те трябваше да възбуждат страсти и да водят човека към света на злото. Ние посочихме силата, която може да се противопостави на Луцифер: ако искаме да се изправим срещу Луцифер, ако искаме да спасим Луцифер, можем да постигнем това единствено чрез любовта; само тя може да заеме мястото на Луцифер.

Същото ще се получи и по отношение на нещата, които поемаме в себе си от външния свят, след като успеем да прогоним мрака, който сами внесохме във външната материя. След като напълно отстраним този мрак, след като той напълно изчезне и ние преодолеем влиянията на

Ариман, ще сме в състояние да познаем земния свят такъв, какъвто е той в действителност. И тогава ние постепенно ще се приближим до онова могъщо познание, което днес е достъпно само на антропософската Духовна Наука: ние ще се издигнем до истинската природа на физическата материя, с други думи, до природата на светлината. Защото днес официалната наука е затънала в дълбоки грешки относно природата на светлината. Мнозина вярват, че светлината е видима за физическите очи. Това изобщо не е вярно. С физическите очи виждаме не светлината, а само осветените тела и предмети, само техните цветове. Да, така е: човек вижда не светлината, той вижда чрез светлината. Ние решително трябва да премахнем от себе си всякакви илюзии, които ни отнемат точния поглед върху нещата. А с това ще бъде променен и самият образ на света, който досега по необходимост беше изтъкан от заблуждения и грешки под влиянието на Ариман, за да се изпълни със силата на мъдростта. Напредвайки към светлината, човекът сам ще развие душевния еквивалент на светлината. А душевният еквивалент на светлината е мъдростта.

Ето как любовта и светлината ще навлязат в човешката душа; те ще се превърнат в полезна и практическа сила, в единствено верния жизнен импулс, който може да бъде и ще бъде извличан от антропософския мироглед. Мъдростта, която е душевния еквивалент на светлината, мъдростта, която може да се свърже с любовта, ще намери верния път, за да се намеси отново в това, което принадлежи към мъдростта на видимия физически свят. А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода. Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега - с изгарящ ентусиазъм и обич - ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме - но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта - всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно. Когато с нарастващата в нашите сърца любов ние градим култура след култура, ние преумножаваме любовта, ние създаваме любов в повече, любов в преизобилие. А точно тя е от полза на Луцифер; тя е лекарството срещу неговите разочарования. От нас зависи да сторим тази добрина на Луцифер, след като той е понесъл заради нас всичко, което вече описахме.

И тъкмо тази е другата страна от Кармата на висшите Същества: а именно че ние постигаме в сърцата си една любов, която не остава просто в рамките на човечеството, а е призвана да проникне в Космоса. В света на Боговете, любовта не съществува. И ето, че сега ние ще влеем любовта там, в света на онези Същества, които са по-висши от нас, а те ще я усетят като един вид жертва. За тях тя ще представлява жертвата на човешките души. И тази душевна жертва ще се издигне бавно към Съществата, които някога изливаха върху нас своите небесни дарове, също както димът на жертвоприношенията се издигаше по-рано към Боговете. През онези далечни епохи хората можеха да изпращат към Боговете само символичния дим на жертвоприношенията. В бъдеще, хората ще отправят към Боговете не друго, а потоците на своята нарастваща любов, обаче като в отговор на тази любовно-душевна жертва, към човека ще се спуснат много по-висши сили, които - ръководени от духовните сфери - ще се включат с нарастваща мощ в съдбата на нашия физически свят. Те ще бъдат, в истинския смисъл на думата, магични сили.

Ето как протича развитието на света, при което Кармата на човечеството е вплетена в Кармата на висшите Същества. И чак сега ние разбираме как универсалният „план на развитие" е свързан с индивидуалната човешка Карма.

Нека да предположим, че през 1910 година една свръхчовешка индивидуалност би предприела едно или друго действие, което на физическо равнище се осъществява чрез даден човек, така че се сключва един вид контакт между свръхчовешката индивидуалност и човека. В този случай човекът е вече вплетен в Кармата на висшите Същества. Започва се, бих казал, една кореспонденция. И тогава от висшите светове към човека поемат определени потоци, които внасят в живота му нови задачи; той ги включва в своята Карма, за да ги изпълни по един или друг на чин. Ето как универсалната Карма, която движи света, оплодотворява индивидуалната човешка Карма.

Нека отново да се обърнем към Милтиядес или към друга забележителна личност: те вече са включени във великия исторически план на съответния народ; Кармата на висшите Същества е подготвила своите действия и сега тези личности ще бъдат поставени там където трябва. В личната им Карма се намесва нещо, което ще засегне цялото човечество.

Ето как с нашата индивидуална Карма, ние живеем в Макрокосмоса като един малък свят, като един Микрокосмос.

Сега вече сме в края на този лекционен цикъл, но не и в края на нашата основна тема. Друг избор просто нямаме. Ако ми позволите няколко заключителни думи, бих добавил, че успях да изнеса пред Вас тази поредица от лекции, засягащи толкова важни и вълнуващи въпроси, свързани както с човешката личност, така и със съдбата на висшите Същества, само защото черпех сили и смелост от най-дълбоките пластове на моята душа. Радвам се, че на тази наша среща можахме да говорим тъкмо върху откровенията на Кармата. Онези от Вас, които имат възможност да чуят и следващите цикли, ще намерят там отговор на голяма част от въпросите, които неизбежно са възникнали в хода на сегашните лекции. Но всички, които не можаха да присъствуват на този летен цикъл, по-късно винаги ще имат възможност да обсъдят интересуващите ги неща лично с мен.

Тук отново бих повторил: нещата, които обсъдихме, са от такова естество, че аз моля да ги приемете не като сухи, абстрактни понятия, а като нещо, което прониква в целия живот на Вашите мисли, чувства и воля. Защото на антропософите по света би трябвало да се гледа като на личности, които олицетворяват най-дълбоките истини на нашето време. Едва тогава Антропософията ще заеме своето заслужено място в света. Но за тази цел, антропософските истини - първоначално само всред членовете на нашите антропософски групи - трябва да станат за нас здрави и непоклатими убеждения. Само така те могат да се преборят със света. А след време светът постепенно ще при знае, че не случайно в началото на 20 век се появиха отделни хора, които искрено повярваха в могъщите сили на духовния свят и които, наред с всичко друго, сами се изпълниха със стремежа да действуват тук, на Земята, само с оглед на истините от духовния свят. Напълно сигурно е, че цялата ни култура ще ускори своя ход, ако Вие сами преобразите това, което чухте, в здрави и непоклатими убеждения, в решителни и смели действия. Да убеждаваме хората, днес е излишно; за съвременната култура това е крайно неподходящо средство. Наистина убедени винаги са само тези, които идват в Антропософията, следвайки могъщия зов на сърцето си. А тази Карма, свързана с материализма на нашата епоха, ние трябва да носим и в духовните светове; на всички злини и бедствия, предизвикани от материалистическото светоусещане, ние можем да противопоставим само духовната мощ на Антропософията.

Всичко, което можем да дадем на света, идва от нашите вътрешни антропософски убеждения. И всеки, който се осмели да направи от Антропософията съдържание на своя живот, се превръща в истински извор на духовни сили. След като човек познава свръхсетивните светове, той може да е напълно сигурен, че нашите антропософски възгледи упражняват едно неоспоримо духовно действие, или с други думи: те неусетно се разпространяват, и то най-вече, когато наистина превръщаме себе си в един инструмент за съзнателна антропософска работа, проникнат от край до край с импулсите на антропософския духовен живот.