Въздействието на Духовните Същества върху човека

Втора лекция

Лекция пред членовете на Антропософското Общество

27 януари 1908 год., Берлин, Германия, GA-102

По стенографски записки, непрегледани от автора.

превод от руски: Петранка Георгиева

нередактиран превод

Днес ще направим по-широка разходка във Вселената, при което трябва да се покаже вътрешния ход на световното развитие като цяло, а в същото време и тясната връзка на световното развитие с развитието на човечеството на Земята. В света не съществува нищо, което да не се свързва между себе си. Разбира се, за да се проследят тези сложни връзки във Вселена, на човек му е нужно твърде много време, и само постепенно той навлиза, така да се каже, в интимните подробности на мировите действия.

От предишните лекции видяхме, че известни същества, които обитават на други световни тела, имат влияние върху нашия живот, че те имат отношение към това, което ние наричаме в себе си лимфа, което наричаме свои хранителни сокове, и също към това, което прониква в нас и което излъчваме като чувствено възприятие чрез нашите органи на чувстване. И от това вече, вие бихте могли да заключите, от какви далечини действа духът, прониквайки през мировото пространство.

Днес ние ще разгледаме тези неща от още една страна и преди всичко да припомним това, което нееднократно сме подчертавали: а именно, че нашата Земя, подобно на човека, е преминала през различни въплъщения и ще преминава още през различни въплъщения в бъдеще.

Виждаме в миналото общо три въплъщения на нашата Земя: въплъщение, непосредствено предшестващо сегашното състояние и наричано от нас Старата – не нашата “Луна”; по-нататък в следващо въплъщение, което обозначаваме като “Слънце”; и след това в следващо изменение, което обозначаваме като “Сатурн”. И ние гледаме пророчески в бъдещето, когато нашата Земя ще се превърне в “Юпитер”, във “Венера” и във “Вулкан”.

Така установихме последователните въплъщения на нашия Земен планетарен живот. Ако вие малко помислите над последователното развитие на нашата Земя, то вие, разбира се, ще можете да разберете това, което ние наричаме в окултен смисъл “Слънце”, от това, че нашата Земя в своето по-ранно състояние на развитие е “била Слънце”, поради това същото ние в известно отношение казваме, че това Слънце, което образува сега центъра на нашата планетарна система, не винаги е било Слънце. То, така да се каже, се е придвижило напред и се е издигнало до степен Слънце, до достойнствата на Слънце във Вселената. Някога то е било съединено с всички тези вещества и сили, които преди това са били в нашата Земя, то е взело след това за себе си, така да се каже, най-добрите от тях, съдържащи в себе си най-висшата възможност за развитие, отделило се е от Земята и ни е отхвърлило заедно с някои земни сили, предоставени на по-бавно развитие. То взело със себе си Висши Същества и е поставило себе си с тези Висши Същества в центъра на нашата система. По този начин това, което днес се съдържа в Слънцето е представлявало тогава само планетното битие, и от това планетно битие след това се е издигнало до битието на неподвижна звезда. От тук виждате как всичко е променящо се във Вселената, как всичко се намира в развитие. Слънцето не се е появило веднага като Слънце. Неподвижната звезда не се е оказала така просто неподвижна звезда, а е трябвало да премине в началото по-нисша школа на планетарно битие.

Разбира се, тук може да ме попитате какво става по-нататък, когато тази неподвижна звезда продължава да се развива, какво се случва тогава? Действително, както от планетарното битие се е развило висшето битие на неподвижната звезда, слънчево битие, така се извършва и по-нататъшното развитие в Космоса. Но ние, без съмнение, по-добре ще разберем това развитие, ако още малко разгледаме развитието на Земята.

Действително, в една част по пътя на своето космическо развитие, нашата Земя се е отделила от Слънцето. Слънцето със своите Същества върви, така да се каже, по пътя на по-бързо развитие. А нашата Земя със своите същества сега върви по друг път. Но тези същества и цялата Земя, след като в тяхното отделно съществуване им е била дадена възможност изцяло да завършат своето развитие, ще стигнат някога към съединение със Слънчевото същество, защото в бъдеще Земята отново ще се съедини със Слънцето. Тя ще се съедини със Слънцето в нашия земен стадий, тъй както преди в земен стадий се е отделила от Слънцето. В това състояние Юпитер, земните същества трябва да се развиват отделно от Слънцето. След това отново ще последва съединение; и по време на състоянието Венера нашата Земя ще пребивава по-дълго в Слънцето. По време на състояние Вулкан, нашата Земя вътре в Слънцето сама ще стане Слънце и ще присъедини към слънчевото развитие някаква част от битието, което, без значение на своята възвишеност, никога не биха могли сами по себе си да достигнат същества, които са оставили съединени със Слънцето. Земното битие е трябвало да настъпи именно за това, за да могат хората да се развиват така, както са се развивали със своето всекидневно съзнание, което протича в смяна на бодърствуване и сън. Понеже това е свързано с отделянето от Слънцето. Съществата, които живеят винаги в Слънцето, нямат ден и нощ. Това сетивно съзнание, което ние наричаме ясно дневно съзнание и което в бъдеще ще се развие в по-високо съзнание, именно то ще донесе със себе си в слънчевото развитие опита от познанието за външното физическо пространство. Благодарение на това ние също даваме нещо на слънчевите същества, ние ги обогатяваме. И от това, което се достига на Слънцето се образува състоянието Вулкан. Това състояние Вулкан е вече състояние, много по-високо от нашето съвременно състояние на Слънцето. Тук може да попитате: какво ще стане, когато една планета се развие в Слънце, а заедно със Слънцето се развива и Космосът? Бихме могли да кажем: Нашата Земя ще стане Слънце, когато достигне състоянието Венера и когато всички същества на Венера станат слънчеви същества. Какво ще стане по-нататък с това планетарно развитие?

Вие виждате, че това, което ние сега обсъждаме, ще ви се стори разбира се, достатъчно странно и ще прозвучи като безумие за всички онези, у които понятията неподвижно са застинали, както ги назовава съвременната астрономия. Но такава е истината, това е действителността за космическото развитие: когато една планета като нашата Земя се издигне до битието на Слънцето, и всичко това в цялост застава още по-високо над слънчевото битие, тогава от всичко това ще се образува, като още по-висока степен на развитие, това което в известно отношение вие можете да възприе- мете също сега на небето: тогава ще възникне онова, което сега наричаме “Зодиак”; това е много по-висока степен в сравнение с развитието на неподвижната звезда. По такъв начин, когато съществата не остават ограничени от неподвижната звезда, а разпространяват своето развитие с такава мощ, че се разпростират по-високо над неподвижните звезди, които се явяват като че ли са включени в телата им, и тогава се достига много висока степен, степен за зодиакалното развитие. Наистина, силите, които от Зодиакалния кръг действат на планетната система, са минали самите те в едно предишно развитие в някоя планетарна система и след това са се издигнали до стадия на Зодиака.

А сега си припомнете развитието на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя. Този Сатурн, се появи някога, така да се каже, в мировото пространство, както появата на утринната зора на нашето планетно битие. Вие също така знаете, че на Стария Сатурн са се развили първите зачатъци на нашето физическо тяло. Но дори в най-плътното си състояние този Сатурн далече не е бил така плътен физически, както е нашата Земя сега. Той е имал фино, тънко битие. Неговата материя е била това, което сега пронизва всички същества като топлина и което в окултизма се нарича “огън”. Ние можем да си го представим, че в обкръжението на Стария Сатурн, тази първа утринна зора на нашето планетарно битие, са стояли образите на Зодиака – разбира се още не такива, каквито са те сега. Тези зодиакални образи са обграждали тогава Стария Сатурн в такъв вид, че отделните звезди едва са се различавали една от друга. Те толкова слабо светели, наподобявайки по-скоро светлинни ивици, като че ли изхождащи от Сатурн. Вие най-добре ще си представите това, като Стария Сатурн, обкръжен от светлинни ивици, подобно на нашата Земя, обкръжена от Зодиака. И в хода на земното развитие тези светлинни маси са се уплътнили в звездните маси на съвременния Зодиак – така, че абстрактно изразявайки се, ние можем да кажем, че Зодиакалния кръг се е диференцирал от първоначалните маси на огнените ивици. Но откъде са се появили масите на тези огнени ивици?

Те са възникнали от още по-древна планетарна система, която е предшествала нашата. Нали Сатурн също са го предшествали планетарни развития, протичащи във времето, което ние – казано наистина астрономически – окултно – вече не можем да означим като “време” в нашия смисъл, защото то е имало малко по друг характер, отколкото нашето “време”. Ние можем да кажем, че за съвременното човешко разбиране и представи то се явява донякъде баснословно понятие, и нямаме думи, за да го изразим. И нереално, бихме могли да кажем само по аналогия, че силите на по-ранното планетарно битие, предшествали нашата планетарна система, са се разтворили в световни късчета, и само в центъра на една незначителна част от предишната материя са се образувала тази първа утринна звезда на Земята, Стария Сатурн, а отвън, от Вселената, са светили надолу сили, които са били най-отгоре в зодиакалния кръг.

Изглежда нещо забележително, когато сравним планетарното битие със Зодиакалното битие. Окултистът определя с две думи тази разлика. Той казва: всичко което се обединява в Зодиака, се намира под знака на “устойчивостта”, на “постоянството”; това, което се обединява в планетарното битие, се намира под знака на “времето”. Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много дълго време неизменим. Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно. Разбира се, тези понятия ги вземаме само относително. И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина. Измененията в Зодиака стават бавно. Измененията в света на планетите и дори в битието на неподвижните звезди – в сравнение измененията в Зодиака – се извършват много бързо; и така, това различие е само относително. Ние бихме могли, да кажем, че за всичките човешки понятия за планетарно битие има сфера на края, битието на Зодиака е сфера на безкрайността. Както казахме, това следва да се разбира относително, но за човешките разбирания това е напълно достатъчно.

И така, можем да кажем едно /и аз ви моля, добре да забележите това/: това, което е действало в планетарното битие, като на Слънцето, това се издига нагоре до небесното битие, до битието на Зодиака. И когато достигне това зодиакално битие, какво става тогава? Тогава то жертва себе си! И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума. По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре. За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака. Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя. Силите слизат и се издигат. Това всъщност са стъпалата на тайнствената “небесна стълба”, по която се спускат и издигат силите. В религиозните писания те се разкриват по различни начини; дори ги откриваме във “Фауст” на Гьоте:

"като сили горни се издигат и слизат
и недра златни един на друг предават."

За нашето усмотрение и за нашите способности на възприятие тези сили са започнали да се снижават заедно с проявата на битието на Сатурн, и когато Земята е достигнала средата на своето развитие, тогава е била направена крачка към това, тези сили да започнат отново да се издигат. В настояще време сме достигнали до там, дори пристъпили, така да се каже, през средата на нашето развитие. По средата на нашето развитие сме били в средата на атлантската епоха; и това, което хората са изминали след атлантската епоха, има всъщност нещо, превишаващо средата на нашето развитие. Така, че ние можем да кажем, че в известен смисъл в днешно време се възнасят повече сили, отколкото слизат от Зодиака.

И така, ако искате да мислите за целия Зодиак, то вие трябва да си представите, че една част от силите на този Зодиак слизат, друга част се издигат. Силите, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиакалните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни. Това всъщност са седемте съзвездия, които съответстват на възходящите сили. Само пет съзвездия съответстват на низходящите Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. По този начин, вие виждате, как силите слизат надолу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съответстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия. В човека възходящите сили на Зодиака съответстват на висшите членове на неговото същество, на висшите по-благородни свойства. Силите на низходящото развитие трябва в началото в човека да достигнат тази степен, благодарение на която могат да станат възходящи сили.

Така, разбирате как в мировото пространство едно може да действа на друго, как в мировото пространство всичко трябва да бъде свързано и съотнасящо се едно към друго. Но ние трябва винаги твърдо да помним, че тази връзка, че това взаимодействие съществува във всичко и винаги е налице. Така че във всеки момент от своето развитие, където да се намираме, ние можем да си кажем: да, в човека сега се намират сили, които влизат и излизат, сили, които са низходящи и сили, които са възходящи. Всички тези сили които сега са възходящи, в началото са били низходящи. Те се спускат, така да се каже, надолу към човека. В човека те достигат възможност да станат възходящи сили.

Когато нашата Земя е била по средата на своето развитие преминавайки през трите степени на планетарно битие, Сатурн, Слънце, Луна, когато е встъпила в четвъртото планетарно състояние/ и по-нататък предстоят още състояния Юпитер, Венера, Вулкан/, трябвало да премине през три "състояния на живот", които се наричат също кръгове или глобуси, етапи. Три от тях вече е преминала; в четвъртото състояние на живот се намира сега. След това и предстои да премине през три “състояния форми”, арупа, рупа, астрално за да стигне чак до физическото битие. В този смисъл на състояние на формите тя се намира сега в средата на своето развитие. Като физическа Земя тя е в четвъртото състояние на формите, в четвъртото състояние на живот, четвъртото планетарно битие, тя е трябвало да премине през три раси: първата – полярна, втора – хиперборейска, трета – лемурийска раса. Атлантската раса е четвъртата. В Атлантската раса човечеството е било в средата на това развитие, за което ние въобще можем да говорим. При преминаването средата на атлантската епоха, човечеството е преминало средата на своето развитие, и от средата на атлантската раса за човечеството въобще за първи път е започнал този период, когато преобладаващото е получило сили на възход. Ако бихме измерили съотношението на възходящите и низходящите сили на Зодиака в средата на атлантската епоха, то би трябвало да кажем: те се намират в равновесие. Тогава би трябвало да изчисляваме по друг начин и да се каже, че към възходящите сили се отнасят Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева. Но Везните би трябвало да ги отнесем към друга част, към частта на низходящите сили.

Но с всичко това е свързано и още нещо друго. Вие трябва да изясните за себе си, че когато говорим за тези космични процеси, то говорим не за физически или етерни тела, а за съществата, които обитават на съответно назованите от нас небесни тела. Когато духовно-научно говорим за човека, то казваме, че човекът в цялата негова пълнота – а такъв човек ние и трябва да имаме в предвид – всъщност е седемчленно същество, което се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Дух-Човек. Сега той още не е завършен, но ще бъде завършен, когато неговата седемчленна същност достигне своето пълно развитие. Но във великата Вселена се намират не само такива същества като човека с неговото развитие. Има и други същества, например такива, за които не можем да кажем че имат физическо тяло, както го има съвременния човек. Има същества, съставните части на които трябва да ги разглеждаме различно. Ние можем да запишем членовете на човешкото същество така:

7. Дух-Човек
6. Дух-Живот
5. Дух-Себе
4. Аз
3. Астрално тяло
2. Етерно тяло
1. Физическо тяло

Но има Същества, низшият член на които се явява етерното тяло, - те също имат седем части, но те имат по-висш член над Дух-Човек, осми член. При тях се започва от етерно тяло, астрално тяло и т.н. и завършва с член, който лежи над нашия Атма, над Дух-Човек. После има Същества, низшият член на които се явява астралното тяло, затова по-високо, над Дух-Човек, те имат осми и девети член. Има Същества, чиито низш член се явява Аза, т.е. такива, които нямат в нашия смисъл физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, но се проявяват така, че техният Аз се открива навън без трите обвивки – Същества, които навсякъде се явяват навън със своя Аз. След това те имат още осми, девети и десети член; те са показани в Апокалипсиса като “същества, изпълнени с очи”. По-нататък има Същества, които започват от низшия член Дух-Себе, от Манас. Отгоре те имат единадесети член. И накрая има Същества, които започват с Дух-Живот; за висш член те имат още двадесети член. И така, има Същества, които имат за свой низш член не физическото тяло, както го има човек, а именно за свой низш член имат Будхи, затова те имат този висш член, който ние по най-добър начин изразяваме с числото дванадесет. Това всъщност са високо възвишени Същества, които далече превъзхождат всичко, което човек може да си представи. Как може да си съставиш изобщо някаква представа за тези удивителни, най-висши Същества?

Ако искаме от една страна да охарактеризираме човека,то той ни се представя по отношение на Вселена като възприемащо същество. Навън, около нас се намират неща, същества; вие ги възприемате, вие си образувате понятие за тях. Представете си, че светът около нас би бил пуст или тъмен: вие не бихте могли тогава да получите никакви възприятия, никакви вещи не биха ви дали понятие. Вие сте принудени своето вътрешно съдържание да го възприемате отвън. Това е характерната особеност на човека: той е възприемащо същество, същество, което своето душевно съдържание, своето вътрешно възприема преди всичко отвън; така че навън трябва да съществуват неща, за да може той да има някакво съдържание. Етерното тяло на човека е построено по такъв начин, че за всички съдържащи се в него изживявания то е задължено на цялото мирово обкръжение. За по-висшите Същества за които ви говорих, Съществата, които за свой висш член имат Дух-Живот, се намират в съвсем друго положение. В смисъла на своя живот тези същества се определят не като възприемащи отвън, а се явяват даващи навън, творящи. От това, което постоянно ви съобщавах, вие вече, разбира се, знаете, че Азът работи също и в етерното тяло, и че Будхи е не нещо друго освен преработено етерно тяло, така че субстанциално Духът-Живот е също етерно тяло. Да, дванадесетият член у тези Височайши същества е също етерно тяло, но етерно тяло, което излива живот, което действа в света така, че то не получава живот, а отдава – може постоянно да го жертва.

Сега да попитаме себе си: можем ли да си съставим представа за Същество, което се намира в някакви отношения спрямо нас и което излива по този начин живот в нашата Вселена? Изливащият се живот, непрекъснатия оживяващ поток течащ в света – можем ли ние да си представим това?

Да се върнем за момент към това, което казахме в началото на днешната лекция. Ние казахме, че съществуват възходящи и низходящи сили, сили които се издигат към Зодиака и сили, които изхождат от него. По какъв начин човек изобщо е достигнал такова състояние, че от него да може нещо да се излива нагоре? Какво именно се е случило с човека, че от неговото същество нещо може да се издигне нагоре? Той е достигнал тази възможност благодарение на това, че в началото дълго време се е подготвял, а след това все повече и повече се е развивал неговия Аз. Този Аз се е подготвял дълго, много дълго. Тъй като всъщност цялото битие в състояние Сатурн, Слънце, и Луна, когато са се създавали обвивките, които трябва да приемат в себе си Аза, е бил подготвен и този Аз. Тогава други същества създават обител за Аза. Сега на Земята тази обител е била създадена дотолкова, че в човека е можело да влезе Аза, и този Аз в човека започнал отвътре навън да преобразува външните телесни обвивки. Тази вътрешна работа е създала превишаващ равновесието излишък на възходящи сили. Докато Азът още не е можел да работи в човека, до тогава възхождащите сили постепенно са се развили в него до средно ниво, и в момента, когато Азът влязъл в човека, възходящите и низходящите сили достигнали “състояние на равновесие”. Влизането на Аза в човека отбелязва момента на равновесие на възходящите и низходящите сили; и от човекът зависи по подобаващ начин да промени това състояние на равновесие. Затова окултистите нарекли “Везни” това съзвездие, в което е настъпило развитие, когато е започнало приближаването на Аза. И макар до края на периода “Дева” в нашето планетарно развитие да се е подготвяло действието на Аза, самият Аз обаче още не се е бил спуснал. От момента Везни е започнало прякото участие на Аза и е било съществен важен момент от развитието.

Помислете, какво означава това, че Азът е достигнал такъв стадий: започвайки оттогава, когато Азът е можел да участва в силите, които са принадлежали на Зодиака; той е можел да проникне със своите действия в Зодиака. Колкото Азът се стреми към висшата точка на своето развитие, толкова повече той се сработва в Зодиака. В дълбините на Аза, не произлиза нищо, което не би имало свои въздействия, достигащи нагоре до Зодиака. И когато със своя Аз човек полага основите на това, за да се развие до Атма или Дух-Човек, той все повече и повече изработва в себе си тези сили, които му дават възможност да действа горе във Везните на Зодиака. Той ще достигне до пълното овладяване на Везните от Зодиака, когато направи своя Аз израз на Атма или Дух-Човек. Тогава той ще стане същество, което нещо от себе си излива, което от стадия на временното преминава в стадия на вечното или постоянството.

По времето, когато човек преминава по този свой път, има други Същества, низшите действия на които се изявяват в това, че имат висше действие за човека. Да потърсим сега тези Същества, чиито низши действия се явяват това, че при човека има действие във Везните на Зодиака. Ако ние впишем човека в Зодиака, то ще видим, че достига до Везните. Съществото, което в своето истинско битие принадлежи на целия Зодиак, Съществото чиито сили принадлежат на целия Зодиак и което в планетарния живот се проявява, като имащо за свой низш член Везните – в същото време както при човека за нисш член се явяват Рибите – това Същество, както вие виждате /виж схемата/ разпространява своя живот над цялата наша Вселена. Докато човекът взема в себе си живота, това Същество излъчва живот в цялата Вселена.

        М А
  ^ Овен 12-ти член И Г
  _ Телец 11-ти член С Н
  ` Близнаци 10-ти член T E
  a Рак 9-ти член И Ц
  b Лъв 8-ти член Ч  
7. Дух-Човек c Дева 7-ти член Е  
6. Дух-Живот d Везни 6-ти член Н  
5. Дух-Себе e Скорпион
4. Аз f Стрелец
3. Астрално тяло g Козирог  
2. Етерно тяло h Водолей  
1. Физическо тяло i Риби  

Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като Същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази Същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това Същество излива над нашия свят Своето Битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичният Агнец” жертващ Себе Си, понеже Агнецът е това, което е Овен; оттук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе Си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и Съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С цялата Своя Същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец. От самите Небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.

Такъв е един от аспектите, до който достигаме, когато от нашето ниско-органично битие повдигнем поглед към небесното пространство и опознаем как взаимодействат между себе си небесните сили и Съществата в небесното пространство. И благодарение на това силите, идващи от небесно тяло към небесно тяло стават за нас подобни на онези сили, които идват от една човешка душа към друга, като любов и ненавист. Ние виждаме душевните сили, които идват от звезда към звезда, и се учим да познаваме това, което е начертано на небесата, като действия, деяния, постъпки на тези сили в мировото пространство.