Когато свръхсетивното възприятие се насочва към по-висшите съставни части на човешкото същество, това възприятие никога не е напълно еднакво с това, което се осъществява чрез външните сетива. Ако човек докосва един предмет и има топлинно възприятие, необходимо е да различаваме всичко, което идва от предмета и един вид се излъчва от него, от това, което човек изпитва в душата си. Вътрешното душевно изживяване при топлинното усещане е нещо различно от топлината, която излъчва предметът. Нека да си представим това душевно изживяване като нещо съвсем отделно и независимо от външния предмет. Да си представим душевното изживяване, което съпровожда едно топлинно усещане, без да търсим причината в един или друг физически предмет. Ако би съществувало просто едно такова изживяване без външна причина, то би било едно въображение.

Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото участие на своето собствено тяло. Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет. По същия начин стоят нещата и ако говорим за възприятието на да ден цвят. В този случай също трябва да различаваме външното, обективно явление, от вътрешното душевно изживяване, което го съпровожда. Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят. Да си представим още, че запазваме много силен и жив спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет. И нека сега тази представа-спомен за цвета да разгледаме като чисто вътрешно изживяване. Тогава несъмнено ще правим разлика между външния цвят и свързаното с него вътрешно изживяване. По своето съдържание тези вътрешни изживявания напълно се различават от външните сетивни впечатления. Те носят в много по-голяма степен отпечатъка на това, което изпитваме като болка или радост, отколкото нормалното сетивно усещане. Нека сега да си представим, че в душата се надига едно такова вътрешно изживяване, без то да е предизвикано от някакъв физически предмет, нито пък от спомена за този предмет. При свръхсетивното познание имаме точно такива изживявания. В съответния случай човек ясно разбира, че е изправен не пред някакво внушение или въображение, а пред изразната форма на едно душевно-духовно Същество. Когато това душевно-духовно Същество предизвиква същото впечатление, което предизвиква и един червен предмет от физическия свят, то може да бъде наречено червено. При сетивно-физическия предмет обаче винаги имаме първо външното впечатление, а след това вътрешното изживяване на цвета; докато при истинското свръхсетивно изживяване на човека от нашата епоха трябва да е обратно: най-напред вътрешното изживяване, което остава смътно и наподобява обикновения спомен за даден цвят, а после - все по-наситения и жив образ. И колкото по-малко внимание обръщаме на това, че процесът трябва да протича тъкмо по този начин, толкова по-слабо ще различаваме истинското духовно възприятие от измамното внушение, илюзията, халюцинацията и т.н. А до каква степен образът при едно такова душевно-духовно възприятие израства подвижен и жив, с интензивното въздействие на един физически предмет или пък остава неясен и блед, като една смътна представа, това зависи изцяло от начина, по които напредва окултният ученик.

Цялостното впечатление, което ясновидецът има от човешкото етерно тяло, можем да обобщим по следния начин: той е развил такава сила на волята, че - дори и пред него да стои физически един човек - той може да от клони вниманието си от това, което вижда физическото око, и чрез свръхсетивното съзнание да отправи своя взор в пространството, заето от физическия човек. Разбира се, за да отклоним вниманието си не само от предмета на нашите мисли, но и от физическото му присъствие, е необходима изключително силна воля. Но това укрепване на волята е напълно възможно и то се постига благодарение на упражненията за свръх сетивно познание. Първоначално окултният ученик се добира до едно общо впечатление от етерното тяло. В душата му трепва същото вътрешно усещане, което той има пред цветната корона на една цъфнала праскова; после това усещане нараства и той вече е сигурен: етерното тяло има цвета на цъфналата праскова. Впоследствие той започва да възприема и отделните органи и течения на етерното тяло. Етерното тяло може да бъде описано и с по-големи подробности, като се спрем на онези душевни изживявания, които съответствуват на топлинните, звукови усещания и т. н. Защото то не е просто едно явление, изградено от цветове. В същия смисъл могат да бъдат описани астралното тяло и другите свръхсетивни съставни части на човека. Който вземе под внимание тези факти, ще знае как да се отнася и към описанията, направени в смисъла на Духовната Наука, (сравни с глава II.)

Доколкото наблюдаваме единствено физическия свят, Земята, като отделно небесно тяло, ни изглежда единственото обиталище на човека. В мига, когато се пробуди свръхсетивното познание за другите светове, това усещане веднага изчезва. Вече казахме, че с помощта на Имагинацията можем да възприемаме, наред със Земята, и развитата до днес Лунна епоха. По този начин човек навлиза в един свят, комуто принадлежат не само свръхсетивните сфери на Земята; в него присъствуват и други небесни тела, които физически са отделени от Земята. На първо време изследователят на духовните светове наблюдава не само свръхсетивната сфера на Земята, но и свръхсетивните сфери на други небесни тела. (Обстоятелството, че на първо време става дума за свръхсетините сфери на други небесни тела, следва да има предвид и онзи, у когото възниква въпросът: защо ясновидецът не описва как изглежда Марс и т. н. В този случай въпросът явно се свежда до чисто физическите отношения.) Ето защо в тази книга се говори само за определени подробности, свързани със Земното развитие и процесите протичащи по същото време в хода на Сатурновото, Юпитерово, Марсово развитие и т. н. Когато астралното тяло на човека е обхванато от съня, то принадлежи не само на земните условия, а и на други" космически (звездни) светове. Разбира се, тези звездни светове действуват върху астралното тяло също и в будното състояние на човека. Затова и името "астрално тяло" е напълно оправдано.

В тази книга вече споменахме за времето, когато - след настъпването на смъртта - астралното тяло е все още свързано с етерното тяло. В този период от време е налице един постепенно избледняващ спомен за току що приключилия живот. (Виж гл. III) За отделните хора този период от време е различен. Той зависи от силата, с която при даден човек астралното тяло задържа към себе си етерното тяло, съответно каква власт има първото над второто. Свръхсетивното познание може да вникне в тази власт, ако наблюдава един човек, който според душевно-телесното си състояние би трябвало всъщност да спи, но, който чрез една вътрешна сила стои буден. Оказва се, че различните хора могат да са будни за различен срок от време, без да са междувременно надмогнати от съня. Колкото дълго един човек може да остане буден, когато това се налага в краен случай, толкова дълго продължава след смъртта споменът за току що приключилия живот, т. е. толкова дълго трае връзката между астралното и етерното тяло след смъртта.

Когато след смъртта етерното тяло се отделя от човека, все пак от него остава нещо, което има отношение към цялото следващо развитие на човека; можем да го наречем екстракт или есенция на етерното тяло. Този екстракт съдържа плодовете на изтеклия живот. Той е носител на всичко онова, което по време на духовното развитие на човека между смъртта и новото раждане пониква като един зародишен кълн за следващия живот.

Продължителността на периода между смъртта и новото раждане се определя от това, че по правило "Азът" се връща отново в сетивно-физическия свят едва тогава, когато междувременно този свят се е променил до такава степен, че "Азът" има възможност да изживее нещо ново. Докато "Азът" пребивава в духовните области, обликът на Земята се променя. От една страна тази промяна е свързана с кардиналните промени в Космоса, с промените в положението на Земята спрямо Слънцето и т. н. В този вид промени има известни повторения. Те намират своя външен израз например в това, че онази точка на небосвода, в която Слънцето изгрява в началото на всяка пролет, очертава пълна окръжност за около 26,000 години. Тази пролетна точка се придвижва от една небесна област в друга. В хода на 1/12 от тази окръжност, т. е. приблизително за 2,100 години, условията на Земята се променят до такава степен, че в поредното си въплъщение човешката душа може да изживее нещо действително ново. Но понеже човешките опитности са различни в зависимост от това, дали човек се въплъщава като жена или мъж, то през посочения период по правило стават две прераждания, едното като мъж и другото като жена. Но тези неща зависят и от това, какви сили човек взема със себе си, какви сили пренася той от земния живот в живота след смъртта. Ето защо на изнесените тук данни трябва да се гледа по такъв начин, че макар и по принцип да са напълно верни, в отделните случаи те, естествено, ще показват всевъзможни отклонения. Времето, през което човешкият Аз пребивава в духовния свят между смъртта и новото раждане, зависи от споменатите космически условия само донякъде. От друга страна то зависи и от степените на развитие, през които човек минава между смъртта и новото раждане. След известно време тези състояния довеждат "Аза" до такава духовна нагласа, че в своите вътрешни духовни изживявания той не намира вече никакво удовлетворение. Възниква копнежът за една промяна в съзнанието, чрез която Азът отново ще има своето отражение във физическите изживявания. Встъпването на човека в новия земен живот се определя от взаимодействието между тази жажда за въплъщение и космически подготвената възможност за намирането на подходящо физическо тяло. Понеже тук действуват два фактора, в единия случай въплъщаването може да стане преди "жаждата" да е стигнала своята връх на точка, при което се постига едно приблизително подходящо тяло; в другия случай "жаждата" е надхвърлила връхната си точка, тъй като в съответния момент няма никаква възможност за въплъщаване. Общият жизнен тонус на човека, наред с особеностите на неговото физическо тяло, зависи и от тези неща.

Човешкият живот, в последователната смяна на отделните му фази между раждането и смъртта, може да бъде разбран единствено благодарение на това, че вземаме под внимание не само сетивно-физическото тяло, но и промените, които стават със свръхсетивните съставки на човешката природа. Тези промени могат да се разгледат накратко по следния начин, физическото раждане идва като един вид освобождаване на човека от физическата майчина обвивка. Преди раждането, определени сили са общи за човешкия зародиш и за майчиното тяло; след раждането те остават да съществуват в човешкия организъм под една самостоятелна форма. Обаче в по-късния живот на човека, свръхсетивното възприятие долавя определени свръхсетивни процеси, които са твърде подобни на сетивните процеси при физическото раждане. По отношение на своето етерно тяло, до смяната на зъбите (т. е. до шестата, седмата година) човекът е обгърнат от една етерна обвивка. В посочения период тази обвивка се разкъсва. Настъпва "раждането" на етерното тяло. Човекът продължава да е обгърнат от своята астрална обвивка, която отпада между дванадесетата и шестнадесетата година (по времето на половото съзряване); Настъпва "раждането" на астралното тяло. По-късно се ражда и истинският "Аз". (Най-важните педагогически принципи, които могат да се извлекат от тези свръхсетивни факти, са изложени в моята книга "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната Наука"). След раждането на "Аза", човек се включва в специфичните условия на света и на живота, развивайки там своята дейност според контролираните от "Аза": Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа. После настъпва период, през който етерното тяло се развива по обратен път и осъществява обратно развитие на това, което е представлявало до седмата година. Докато по-рано астралното тяло се развива така, че най-напред проявява това, което носи в себе си като заложба при раждането, то след раждането на "Аза", същото се обогатява чрез изживяванията във външния свят и от определен момент нататък започва да се изхранва духовно от своето собствено етерно тяло. То буквално консумира етерното тяло. А в по-нататъшния ход на живота етерното тяло започва да се изхранва от физическото тяло. С това е свързан и упадъкът на физическото тяло в старческата възраст.

Така човешкият живот се разделя на три части: през първата част имаме бурно развитие на физическото и етерното тяло; следва периодът, през който се развиват астралното тяло и "Азът"; и накрая етерното и физическото тяло претърпяват период на обратно развитие. Обаче астралното тяло участвува във всички процеси между раждането и смъртта. Понеже в духовен смисъл то се ражда фактически едва между дванадесетата и шестнадесетата година, а през последния период на живота трябва да се изхранва от силите на етерното и физическото тяло, онова, което то може да осъществи чрез своите собствени сили, ще се развие по-бавно, отколкото, ако не би било свързано с физическо и етерно тяло. След смъртта, когато физическото и етерно тяло отпадат, периодът на пречистването (виж гл. III.) протича приблизително така, че обхваща една трета от времето, през което човек е живял на Земята между раждането и смъртта.

Постепенно Имагинацията, Инспирацията и Интуицията издигат свръхсетивното познание до онези области на духовния свят, където за него стават достъпни Съществата, участвуващи в развитието на света и човечеството. Благодарение на това то има възможност да проследи по един разбираем начин развитието на човека между смъртта и новото раждане. Има и още по-висши области на съществуванието, за което тук ще споменем накратко. След като свръхсетивното познание се издигне до Интуицията, то попада в един свят на духовни Същества. Те също подлежат на развитие. Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията. Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него. И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията. Тези светове -за тях само загатваме - можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план. При нашите земни условия например, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство - най-низши. В онези висши светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята. Над Интуицията е онази област, където от духовните причини се подготвя планът на Битието.

Вече показахме как "Азът" работи върху физическото, етерното и астралното тяло, и как в обратен ред ги преобразява в Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух. Това впрочем се отнася до работата на Аза чрез онези най-висши способности, чието развитие започва едва в хода на Земната епоха. Обаче тази метаморфоза се предхожда от една друга, на по-ниска степен, чрез която възникват Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа. Формирането на Сетивната Душа е свързано с промени в астралното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа - с промени в етерното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа - с промени в етерното тяло и формирането на Съзнаващата Душа - с промени във физическото тяло. Подробности по този въпрос вече бяха казани при описанието на Земното развитие. В известен смисъл ще допълним: Сетивната Душа вече се опира на едно преобразувано астрално тяло; Разсъдъчната Душа - на преобразувано етерно тяло; Съзнаващата Душа - на преобразувано физическо тяло. И още: тези три душевни съставки са и части на астралното тяло, защото например Съзнаващата Душа е възможна само като една астрална същност в съответното пригодено за нея физическо тяло. Тя води астрален живот върху арената на подготвеното за целта физическо тяло.

Сънуването или сънищното състояние, вече беше разгледано в главата "Сънят и смъртта". От една страна то трябва да се разбира като остатък от древното образно съзнание, което е характерно за човека по време на Лунното развитие, а и за голяма част от Земното развитие. Но еволюцията напредва по такъв начин, че древните състояния се преплитат в по-новите. Така че по време на сънуването, у човек се проявява сега като остатък нещо, което по-рано е представлявало нормално състояние. От друга страна обаче, в това древно състояние са внесени съвършено нови елементи. Защото след раждането на Аза, той действува и в процесите на астралното тяло, които се разиграват след заспиване именно в сънуването. Така в сънуването имаме едно образно съзнание, изменено чрез присъствието на Аза. Но понеже по време на сънуването Азът не упражнява съзнателни действия върху астралното тяло, нищо от това, което принадлежи към сънищния живот, не трябва да се прибавя към истините, които - в смисъла на Духовната Наука - могат да издигнат човека до познанието за свръхсетивните светове. Същото се отнася и за това, което наричаме визионерство, "второ виждане" (деутероскопия) и т. н. Тези състояния възникват - поради това, че Азът е изключен - като остатъци от древното образно съзнание. В Духовната Наука те нямат никакво непосредствено приложение; произхождащите от тях данни не могат да бъдат смятани за резултат на Духовната Наука.

Подробно описаният в тази книга път за постигане на свръхсетивно познание може да бъде наречен също и "пряк път на познанието". Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като "път на чувството". Но би било съвсем погрешно да смятаме, че първият път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата. Напротив, той води към възможно най-голямото задълбочаване на чувствения живот. Но "пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието. Той се основава на това, че едно чувство - ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време - може да се превърне в познание, в образно виждане. Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие. Задълбоченото и постоянно укрепване на определени чувства, също може да се окаже един от пътищата към свръхсетивните светове. Разбира се, този път не е лесно осъществим при съвременните,условия на живота. Той изисква на всяка цена усамотяване, оттегляне от задачите на деня. Защото впечатлението от всекидневния живот неизбежно смущават всичко онова, което душата постига при вглъбяването си в определени чувства. Напротив, описаният в тази книга път на познание, може да се приложи независимо от условията и трудностите, които предлага съвременният живот.

Основателно може да бъде поставен въпросът, дали вътрешното вглъбяване и другите описани средства за по стигане на свръхсетивни познания, позволяват само наблюдението на човека между смъртта и новото раждане както и на други духовни процеси въобще или е възможно и диференцираното наблюдение на точно определени процеси и Същества, например на даден мъртвец. На това трябва да отговорим: Ако чрез посочените средства човек постигне способността да вижда в духовния свят, той може да наблюдава също и отделни подробности, които са част от този свят. Сега, той е в състояние да установи връзка с хора, които живеят в духовния свят между смъртта и новото раждане. Следва да се има обаче предвид, че в смисъла на Духовната Наука, това може да стане само тогава, когато човек е преминал през правилното духовно обучение. Защото само тогава той може да прави разлика между измама и действителност, що се отнася до свръхсетивните събития и Същества. Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения. Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение. Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място - възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове. Обаче сигурното наблюдение на отделните процеси и Същества е възможно само въз основа на познанието върху все общите духовни явления, които засягат всеки човек. Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава. Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като награда едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота. Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, например към свой близък, който вече не е между живите. Проникването в особените процеси и Същества на свръхсетивния свят може да постигне само този, чийто сериозен интерес към общовалидните духовно-научни познания го издига до възможността да приема и частните случаи като една обективна научна истина.