Карл Унгер




Какво представлява Антропософията

Предговор

превод от немски: Димитър Димчев

Рудолф Щайнер често прибягваше до помощта на определени изрази за да отговори на въпроса какво представлява Антропософията. Обаче такива отделни формулировки не трябва да се изваждат от тяхната взаимна свързаност, защото те дефинират същността на Антропософията само от една или друга гледна точка. И все пак на въпроса какво представлява Антропософията трябва да се отговори: тя е просто едно "изискване на нашата епоха". Известният "Оксфордски речник" формулира Антропософията по начин, които е неприемлив за познавачите и един от тях се обърна лично към Рудолф Щайнер с молбата да определи какво представлява Антропософията. Тогава Рудолф Щайнер написа на английски: "Антропософията е такъв вид познание, което ще се породи от висшите нива на човека, от неговото висше Себе". Разбира се това пояснение е предназначено за обществеността, за хора които биха пожелали да се ориентират набързо от даден речник или енциклопедия. Но дори и от тази дефиниция се вижда, че Антропософията не е някаква догма, не е наука в общоприетия смисъл на тази дума, а e нещо, за чието осъществяване ще трябва да бъдат ангажирани дълбоко заложените във всеки човек познавателни сили.

По друг повод, когато Рудолф Щайнер се обръща към хора, интимно свързани с Антропософията, към ученици и последователи на Антропософията, той дава съвършено различен отговор: "Антропософията е такъв път на познание, по който духовните сили на човешкото същество биха могли да нахлуят всред духовните сили на Космоса". За целта на нашето разглеждане ние ще примирим тези диаметрално противоположни изказвания и ще си послужим със следния отговор: Антропософията е един път на познание, какъвто душата на съвременния човек упорито търси. Така ние се доближаваме и до онези въвеждащи думи на Рудолф Щайнер, които откриваме в началото на лекционния цикъл изнесен през 1924 г. в Дорнах (излязъл по-късно като "Антропософия. Обзор след 21 години" - том № 234 от Събр. съч., издателство "Рудолф Щайнер", Дорнах, Швейцария). Там той посочва, че както всяко Посвещение, както всяка наука за Посвещението, така и Антропософията всъщност откликва пред зова на онези сърца, които сами я търсят. Пътят на познанието минава през човешкото сърце. И всичко това става след като Рудолф Щайнер стигна до ясните и конкретни форми на едно духовно познание, което е недостъпно за обикновеното съзнание на днешните хора, макар и те да го носят като копнеж в своите души.

В "Моят жизнен път" - автобиографията на Рудолф Щайнер, която първоначално излиза като отделни рубрики в седмичното списание "Гьотеанум" (по-късно като том № 28 от Събр. съч.) той дискретно посочва как неговият духовен поглед са "отваря" още през детските му години. Колко покъртващо е да узнаем, че тази негова способност да "вижда" и да се ориентира в духовния свят го обрича на мъчителна самотност. Неговите близки не могат да разберат малкото дете. По-късно младостта му протича в стремежа да открие такъв начин на изразяване, който би му позволил да сподели своите изживява и опитности от духовния свят с хората около себе си. Първите опити той прави в областта на математиката, с нейното чисто мислене; напразни обаче остават усилията му да намери общ език с философите, особено Кант, както и с природознанието на своята епоха. Едва при Гьоте той открива първите плахи звуци на един духовен език, и то не в поетичните творби, а в природо-научните изследвания на Гьоте, на които посвещава много години от своята младост. В тях той наистина открива един природо-научен метод, които просто отваря вратите към духовния свят. В методите на естествените науки би трябвало да се открие такава възможност за развитие и обогатяване, че светът на земните закони и факти да се озари отвсякъде с чистата светлина на духовния свят! - това се превърна в дълбоко убеждение на Рудолф Щайнер. По сходен начин той се опита да възприеме и цялата гносеология на своето време. Въпреки твърдата съпротива, която оказваха върху него материализмът и агностицизмът, той изкова оръжието на Антропософската Духовна Наука; тя с право носи името "наука", защото съдържа в себе си най-добрите познавателни и научни импулси на новото време.

Така той се обръщаше към своите съвременници като един истински специалист, независимо от областите, върху които се произнасяше; впрочем твърде малко от тях проумяха на какво точно се позовава Рудолф Щайнер - на едно модерно разбиращо се Гьотеанство, на което той посвети и своя Университет за Духовни Науки, Гьотеанума. Но дори и в произведенията си преди началото на нашия век Рудолф Щайнер загатваше за някои характерни особености, отнасящи се до душевното устройство на съвременния човек. Още тогава със своя духовен взор той търсеше онези душевни територии на съвременния човек, където дреме неговото съзнание за Духа; това съзнание трябваше да бъде пробудено. Цялостният облик на Щайнеровите произведения преди началото на нашия век вече включваше в себе си всичко онова, което е необходимо на съвременния човек за един сериозен поглед в духовния свят.

Обаче неговото дело се устреми напред едва тогава, когато той успя да се обърне към хора, незапознати с научните принципи, към хора, които копнееха да чуят нещо съществено за духовните светове. Ако човек можеше да надникне в онези години, би останал с впечатлението, че около Щайнер присъствуват всички хора, макар те често да не бяха повече от 40-50. Това беше така, защото всеки отделен индивид се приближаваше по чисто човешки подбуди и оставяше пред вратата всичко, което принадлежеше на ежедневието и бита. Така постъпваха професори и студенти, домакини и работници, всички. Ето как в историята на човешкото съзнание се откри една нова епоха; защото никога преди това подобни съобщения за духовния свят не бяха отправяни - така публично и така свободно - към всички хора. Докато в миналото пътищата към духовното познание бяха укривани в тайните мистерийни центрове, сега те ставаха достъпни за всеки човек. Истинското разбиране за Антропософията постига този, които успее да я приеме в цялата си непредубедена човешка същност и след това развие всички познавателни сили, за да я укрепи като единствен център на своята личност. Само така Антропософията може да изпълни мисията си пред съвременното човечество.

Тук от огромно значение е да се вгледаме как Рудолф Щайнер се добира до свързващото звено между естествените науки и Духовната Наука. Неговото откритие в тази област се равнява на кръвообращението, открито от Харбей. Става дума за троичното устройство на човека. В "Моят жизнен път" четем: "Аз стигнах до сетивно-свръхсетивната форма, за която говори и Гьоте и която може да се приложи както върху природния, така и върху духовния свят, да се вмъкне между сетивните и духовните възприятия". "Анатомията и физиологията просто напират към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в този напор моят поглед се насочи най-напред към все още незавършената идея за троичното устройство на човешкото същество, над която аз работих незабележимо и тихо в продължение на 30 години. Защото за тези неща става дума едва в моята книга "Върху загадките на душата", публикувана в 1917 година" (том № 21 от Събр. съч.). Тук откриваме едно забележително свидетелство за изследователския подход на Рудолф Щайнер и особено за неговата научна съвест. Решителната му изходна точка винаги остава в рамките на духовния поглед, обаче той продължава да работи над резултатите до тяхното потвърждение от страна на сетивно възприемаемите факти. Той никога не разкри пред хората такива духовни изследвания, за които да не е убеден, че могат да бъдат обхванати и разбрани със средствата на обикновеното човешко съзнание. Ето защо той премълча своето откритие цели 30 години, докато се убеди, че то може да бъде подкрепено с доказателства от областта на физиологията и биологията.

В споменатата книга откриваме следните разсъждения за троичното устройство на човешкото същество: Душевната страна на човешката представна дейност има своята телесна аналогия в процесите на нервната система и съответно в нейните разклонения към сетивните и вътрешните органи". Чувствата следва да бъдат сравнени "с онзи жизнен ритъм, който има своя център в дихателната дейност" и продължава "до най-външните и периферни части на организма". И на трето място, волята има своето представителство не другаде, а във веществообмяната.

Първата част на това голямо откритие продължава да е обект на изследване; днес всеки е наясно върху зависимостта между представите и нервната система. И тъкмо защото другите две зависимости са все още непроучени, официалната наука разширява сферата на "нервните въздействия" до съвсем неоправдани размери. Стига се например до там, че решаващата роля за възникване на движенията се приписва също на нервите. Според духовните изследвания на Рудолф Щайнер, които могат да бъдат подкрепени и от съвременната наука, това е неправилно. Така наречените "моторни нерви" следва да бъдат разглеждани само като носители на едно възприятие, т.е. чрез тях се възприема самото движение. Разширената сфера на "нервите" прониква и в областта на психологията, придавайки валидност единствено на представите за сметка на другите душевни прояви. Според Теодор Циен например, съществуват само представи, някои от които биха могли да бъдат най-много чувствено обагрени, обаче самостоятелна волева активност не съществува. Ето как някои автори стигат до смесване между представи, чувства и воля. Нервната система е едно цяло, което пронизва телесния организъм и наред с представния живот осъществява и мисленето.

По сходен начин може да бъде разбран и телесният субстрат на чувствата. Ритмичната система също е едно обособено и самостоятелно цяло, което обхваща най-вече дишането и кръвообращението. Тези два процеса пронизват целия телесен организъм; те са взаимно зависими - "дишането" се разпростира по всички разклонения на "кръвната система". От психологическа гледна точка впрочем е много лесно да свържем чувствата с "ритмичната система", стига само да си припомним, как всяко тяхно колебание се отразява светкавично върху ритъма на дишането и кръвообращението.

Телесния субстрат на волята откриваме във веществообмяната. Разбира се, веществообменните процеси се разиграват из целия телесен организъм; от психологична гледна точка например лесно можем да свържем "мускулните движения" с проявите на волята.

Според Рудолф Щайнер на всеки от трите основни душевни процеса (мислене, чувства и воля) съответствува и определена степен на съзнание. Ясно и будно съзнание притежават единствено представите, на чувствата е присъщо съзнанието, което човек има докато сънува, а на волята - онова съзнание, което човек има докато е потънал в дълбок сън. В твърдението, че будното съзнание е свързано с нервната система, можем да се убедим лесно. Не е така обаче с другото твърдение - че нашето будно съзнание непрекъснато е пронизвано от процеси на "полусъзнание". Дори една чувствено обагрена представа вече внася елементи на сънуване, а самите чувства - като един вечно променлив образен свят - са направо сънища, които се прокрадват в будния живот на човешките представи. А своите волеви действия - тях човек просто проспива. Ако например имаме ясната представа за нашата отпусната ръка и след това представата, че в следващия миг ще протегнем ръката си напред, това съвсем не означава, че имаме съзнание за това как тези две представи са осъществили реалния двигателен акт. Едва след движението - което ние проспиваме – стигаме до представата, че сме протегнали ръката си напред.

Впрочем това засяга само едната страна от откритието на Рудолф Щайнер. Ако съществуваше само тя, откритието би изглеждало пак значително, обаче би станало вероятно и източник на негативни въздействия. Разбира се, тук връзките между душевните и телесни части на човешкия организъм са само загатнати, те подлежат на строго научна проверка; обаче тогава лесно бихме стигнали до опасението, че с тази зависимост може да се злоупотреби по един чудовищен начин. Отдавна са в ход експерименти, които си поставят задачата да влияят върху душевния живот чрез вкарването на определени субстанции в човешкия организъм. Ако това се осъществи - а един ден то сигурно ще стане - то означава и край на човешката свобода. Тук е скрита една страшна опасност, която обикновено се пренебрегва. Нека само да помислим за стремежа да се регулират или "нормализират" душевните прояви, за психотехническите експерименти, които са така разпространени в западните страни, за биологическите експерименти на болшевиките и ще се убедим, че никога не трябва да бъде представяна само едната страна от откритието на Рудолф Щайнер, защото това е престъпление спрямо неговото дело.

Другата страна засяга връзките на човешкото същество с духовния свят и практически съдържа в себе си достатъчно надеждни средства, за да възпре подобна намеса в душевния живот. Всеки човек е в състояние да проникне в духовния свят, ако в едно или друго от своите прераждания осъществи новите степени на свръхсетивното познание - Имагинация, Инспирация, Интуиция. Духовната същност, която е залегнала в основата на представите, "може да бъде изживяна единствено с помощта на ясновиждащото познание". Тази духовна същност се разкрива в Имагинациите. Духовната същност, която е залегнала в основата на чувствата, може да бъде изживяна с помощта на това, което Щайнер нарича "Инспирации". А волята? - За "ясновиждащото съзнание" тя нахлува от духовния свят благодарение на това, което Щайнер нарича "Интуиции".

Отношенията между човешкото същество и духовния свят представляват ядрото на Антропософията. Нека да се обърнем към "Как се постигат познания за висшите светове" (том № 10 от Събр. съч.). Там са посочени редица упражнения, чрез които човек може да се подготви за първата разновидност на свръхсетивното познание, Имагинацията. Тези упражнения са насочени към такова укрепване на мисленето, което би му позволило в определен момент да се освободи от материалните структури на тялото. Наред с това обаче, човек постига и един вид защита срещу всякакви посегателства, срещу всякакви произволни въздействия върху своето мислене. Днешното мислене вече предполага една висока степен на чистота. Пълната необвързаност и безкористност на научното мислене са само малка крачка към имагинативното познание. Тези процеси обаче трябва да се разпрострат и върху чувствата, и то преди да се проявят някои скрити опасности. Съответните упражнения ще открием лесно. Естествено, безкористието на чувствата е много по-трудно постижимо, макар че след съответна подготовка те също могат да се освободят от своя телесен субстрат. Последиците от подобно преобразяване на чувствата ни водят към следващата степен на свръхсетивното познание, Инспирацията. Вече самото име "Инспирация" загатва за определена връзка с дишането и в древните източни религии не случайно тъкмо чрез дихателни упражнения човек стигаше до "инспирация"*. /*Според Антропософията "инспирацията" на дребните се различава коренно от "вдъхновението" на съвременния човек, както и от "Инспирацията" като следваща степен в свръхсетивното познание. Причината за това е в непрекъснатата еволюция на човешкото съзнание, която не може да бъде уловена лесно с методите на съвременните научни дисциплини. Ето защо е крайно погрешно да считаме Антропософията за разновидност на източния окултизъм. Бележка на преводача/

Още по-трудно се постига безкористна воля. Нейната духовна същност, както вече казахме, "ясновиждащото познание" изживява благодарение на Интуицията. Тази област на душевния живот също подлежи на вътрешно обучение и укрепване, така че да елиминира всевъзможните влияния от страна на тялото. Накратко - грижливо опазваните и правилно развивани връзки на човека с духовния свят се превръщат в условия за неговата духовна свобода.

Днешният човек е едва в началото на тези душевни метаморфози, но вън от съмнение е, че той ги предусеща и че все повече и повече ще се стреми към съзнателно проникване в своя душевен живот. Съвременната материалистично настроена наука обаче го заплашва на всяка крачка, заплашва го с пълната - и фалшиво постулирана - зависимост на душевните качества от телесния организъм. Ето защо наред с всичко друго, Антропософията се явява и като един път на познание, които съвременният човек отдавна търси.

Примерът с троичното устройство на човешкото същество позволява да вникнем в това, колко принципно важен е изследователският подход на Рудолф Щайнер и да открием пътя, по които обикновеното съзнание на днешния човек може да открие достъп до неговите свръхсетивни изследвания. Самият той винаги тръгва от степените на по-висшето познание, Имагинация, Инспирация, Интуиция и продължава до намирането на доказателства от сетивен порядък. Но когато изнася антропософските истини пред една или друга аудитория, за да улесни хората с обикновено съзнание, Рудолф Щайнер тръгва по обратен път - от конкретни и "нормални" изживявания към универсалните принципи на духовния свят. В това се състои и първото голямо послание на Рудолф Щайнер към съвременното човечество, че той посочи онзи път на познание, в чиито далечни извивки духовният човек и духовният свят стават едно цяло.

Сега можем да се прехвърлим от троичното устройство на човека към една друга област. Преди всичко нека изтъкнем, че днешният човек никога не би стигнал до определено духовно познание, ако би останал изцяло в рамките на естествено-научната методология; както вече видяхме тази методология може да бъде пренесена и в духовния свят. Впрочем споменатото троично устройство откриваме и по-рано, но не в естествено-научен смисъл, а само като една от философските идеи за човека, според която той е съставен от тяло, душа и дух. Най-подробното и свръхсетивно разглеждане на тази идея Рудолф Щайнер прави в своята "Теософия" (том № 9 от Събр. съч.). Ако под "философия" разбираме малката част, която обикновеното съзнание може да обхване от духовния свят, следва да изтъкнем, че в "Теософия" Рудолф Щайнер доизгражда основните философски форми и понятия на своята Антропософия.

Обикновеното съзнание възприема единствено минералния свят и минералните съставни части на човешкото тяло, независимо в коя от трите системи се намират те. Но точно тук се натъкваме на обстоятелството, че без "живот" и без "съзнание", минералният свят изобщо е недостъпен за каквато и да е мисловна оценка. Рудолф Щайнер посочва, че приложено върху телесната организация на човека, имагинативното познание може да установи фактическите характеристики на живия организъм, които са напълно валидни дори и от гледна точка на естествените науки. Освен това той показва начините, по които споменатите познавателни процеси могат да бъдат осъществени и вън от обикновеното съзнание. Рудолф Щайнер подробно описва онази част от телесната организация, която при свръхсетивното наблюдение става обект на Имагинациите. В хода на това наблюдение, имагинативното познание стига до етерния свят, до етерното тяло на човека. Животното и растението също притежават етерно тяло. Етерното тяло е идентично с това, което естествените науки наричат "живот". По един сходен начин човек може да проникне в областта на "съзнанието" благодарение на Инспирацията. Сега отново се открива един друг свят, назован от Щайнер с името "астрален свят". Човешкия дял от този астрален свят Щайнер нарича "астрално тяло" на човека. Астрално тяло има и животното. Ето как пред нас застава една друга троичност, която обхваща трите елемента, трите члена от телесната организация на човека: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло. Ако се прибави и онова свръхсетивно познание, което човек има благодарение на Интуицията, той стига и до непосредственото изживяване на своя Аз. Чрез този четвърти член той се издига над другите природни царства.

Азът пронизва троичната цялост на физическото, етерното и астралното тяло и живее в нея като "троична душевна същност", която на свой ред е достъпна за свръхсетивното наблюдение, също както трите природни царства - минерално, растително и животинско - са достъпни за обикновеното съзнание. Този Аз, тази "троична душевна същност" ние изживяваме в нашите собствени душевни пространства, т.е. свръхсетивно. В своето индивидуално развитие човек изгражда последователно онези душевни сили, които Щайнер определя като "Сетивна Душа", "Разбираща Душа" и "Съзнаваща Душа". Размишлявайки върху едно подобно духовно изследване, човек постепенно извършва и прехода от обикновеното съзнание към дълбоката вътрешна преработка, а наред с нея - и към все още дремещите в него, неподозирани и качествено нови познавателни способности. Ако сега си представим, че трите свръхсетивни степени на познанието (Имагинация, Инспирация, Интуиция) започнат да "работят" според своето собствено предназначение, тогава стигаме до онази духовна троичност на човека в която Щайнер разграничава Духът-Себе", "Духът-Живот" и "Човекът-Дух". Разбира се, те са недостъпни за обикновеното съзнание.

Човекът живее като Аз и се разграничава като такъв от останалия свят, чието опознаване той непрекъснато търси. Азовото съзнание (или съзнанието на Аза) се възпламенява при сблъсъка на физическото тяло с външния свят. При издигането си към по-висши степени на познание, Азът се освобождава от оковите на физическото тяло и в сферата на етерното тяло може да проблесне под формата на Имагинация. В следващата степен на развитието, Азът проблясва в астралното тяло под формата на Инспирация и накрая той тържествува в своята собствена същност под формата на Интуиция. Тази напредваща еволюция на познавателните сили може да се разглежда и по друг начин - като едно настъпателно провикване на будното съзнание дори и в онези области, в които човек засега сънува или просто спи; защото възпламеняването на Азовото съзнание спрямо висшите "духовни тела" на човека е наистина един напредващ процес на пробуждане.

С всичко това е проправен вече и онзи път, по който по-нататък ще могат да бъдат проучвани душевно-духовните метаморфози на човека след неговата физическа смърт. В хода на тези метаморфози човешкият Аз постепенно се измъква и освобождава от обвивките, които са го свързвали със земния свят. При описанието на тези процеси Рудолф Щайнер често прибягва до сравнението между съня и смъртта; в случая обаче не става дума за едно механично и тривиално пренасяне на това антично сравнение в нашата съвременност, а най-многото - за един изследователски паралелизъм (виж "Тайната наука", том № 13 от Събр. съч.). Впрочем за обикновеното съзнание сънят има двойно значение; ние трябва да отчитаме не само заспиването, но и пробуждането. Двата процеса образуват един пълен и завършен цикъл. В своите прозрения Рудолф Щайнер се добира не само до душевно-духовните метаморфози слея смъртта, но и до духовните метаморфози на човека преди неговото раждане; двата вида метаморфози се обединяват в отворената верига на повтарящите се земни животи.

Така ние стигаме до второто духовно послание на Рудолф Щайнер към съвременното човечество. То включва в себе си не само величественото разширение на човешкия живот извън границите на раждането и смъртта, но и постигането на обективен и точен духовен поглед в повтарящите се въплъщения, направлявани невидимо и мъдро от законите на съдбата. Едва сега земният живот на човека се изпълва с конкретен смисъл. Много често Рудолф Щайнер посочва разтърсващи подробности от поредните въплъщения, от поредните реинкарнации на една или друга историческа личност*. /* Най-вече в известните 91 лекции изнесени в Дорнах през 1924 год., включени по късно в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", томове 235, 236, 237, 238, 239 и 240 на Събр. съч. Бележка на преводача/. Прераждането (реинкарнациите) и законът за съдбата са описани в средната част на "Теософия". И точно тези страници представляват чудесен пример за това как естествените науки, независимо от сетивно-ориентираната им методология, все пак могат да сти- гнат до представата за така необичайните и "трудни" духовни факти. Необходимо е просто следното: днешната материалистично разбирана еволюция да се обогати с нов и духовен смисъл; тогава наред с биогенетичното съдържание тя ще получи и психогенетично съдържание. Впрочем единствено тази е истинската еволюция. Според Рудолф Щайнер дори и за съвременните естествени науки реинкарнацията и Кармата са просто неизбежни и необходими представи Това могъщо послание на Рудолф Щайнер може да се приеме само при едно условие - човекът да се ангажира страстно и дълбоко, както във физическото, така и в духовното си развитие, да призове цялата си душа и превърне силите на духовния свят не в абстрактни теории, а в свои съзнателни Азови опитности.

След като видяхме как човек преминава през природните и духовни царства, можем да надникнем и до третото духовно послание на Рудолф Щайнер до съвременното човечество. Благодарение на своето лично участие в духовно-космичните процеси, човек придобива не само ново познание за своята собствена същност, но и ново познание за света изобщо. Третата изследователска област в Антропософията на Рудолф Щайнер обхваща възникването на човека и Земята от един общ духовен източник; космологията и антропогенезата стават едно цяло. "Сътворението" на Земята протича в грандиозни еволюционни ритми; отделните "въплъщения" на все по-втвърдяващата се и все по-физикална Земя са тясно вплетени и взаимно зависими от все по-индивидуализираните степени на човешкото съзнание. По времето на една далечна епоха, когато все още не съществува никаква физическа материя, "прасъзнанието" на човека е вече там, интимно и неразделно вплетено в "света на Боговете". Рудолф Щайнер насочи своите духовни изследвания тъкмо в тази подвижна и страховита панорама на мировата еволюция; там той успя да разграничи "творящите Същества", които обгръщат човека в духовния свят, също както природните царства го обгръщат тук "долу" на Земята. Постепенно еволюционните ритми се сгъстяват до размерите на това, което в по-тесен смисъл наричаме "история на света" и "история на човечеството", така че с Антропософията стигаме до съвършено нов възглед и за самата история, която е неразделно свързана с израстването на душите поради простото обстоятелство, че всъщност човешките индивидуалности са тези, които в хода на превъплъщенията я формират и тласкат напред.

В напредващата индивидуализация на човека е заложено и неговото отчуждаване от Бога; смътен копнеж за тази първична свързаност между душите и Бога съществува във всички религии на света. Обаче в определен момент космично-човешката еволюция се издига до трепетното и ясно разбиране за онова историческо събитие, чрез което духовно-божественият свят отново иска да се съедини с отделния човек, до централното събитие в цялата история на земното човечество - "Мистерията на Голгота". И доколкото човешките души откликват на този велик миг с вътрешен плам и състрадание, с дела и съучастие, Християнството се превръща от религия в един мистичен факт, в едно космическо събитие. (Виж "Християнството като мистичен факт", том № 8 от Събр. съч.). За Рудолф Щайнер познанието за Христос стои не в началото като някаква догма, а в края на еволюцията; познанието за Христос е крайната цел на човечеството. Апокалиптичната същност на Антропософията е тъкмо в това, че тя очертава ясно дори най-далечните и бъдещи перспективи пред човечеството, когато то ще се изтръгне от оковите на физическото съзнание и ще поеме към по-висши сфери на съществуване. Рудолф Щайнер, като Посветен, вече беше "там". И накрая, трите му духовни послания се увенчават с това, че свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер включват и конкретни методи, благодарение на които всеки може да постигне познания за висшите светове. Плахите зародишни кълнове дремят в душата на днешния човек. Ще се осмели ли той да ги пробуди? И под какви форми? Около нас възникват всевъзможни "секти", ложи", "братства", "движения". Обаче самата еволюция все повече и повече ще утвърждава не друго, а висшата правота на онези далечни цели, които Рудолф Щайнер постави пред цялото човечество. И тогава въпросът "Какво представлява Антропософията?" няма да се изчерпва с отговора, че Антропософията е упорито търсения път на познание, а ще включва и думите на Рудолф Щайнер, отправени към неговите последователи, че Антропософията е такъв път на познание, по който духовните сили на човешкото същество биха могли да навлязат всред духовните сили на Космоса.