Най-напред искам да подчертая, че това е антропософски курс за работа с биографията. Което означава, че се основава на духовно-научното учение за човека, Земята и Вселената. Но освен това през последните 20-30 години интересът към явлението биография се е засилил. Биографията е ново явление в историята на човечеството. След възкресението, преодоляването на смъртта, са станали известни промени в изживяването на пътя след смъртта и оттук – в душевния живот. От момента, в който получим съзнание за своя Аз и докрая ние непрекъснато се занимаваме със себе си, с живота си – съзнателно или несъзнателно.

*Основания за работа със собствената биография

• С течение на времето се появяват необясними, странни случки и явления в живота ни. Въпросите се умножават и ние имаме нужда да намерим отговори.

• Също и по отношение на другите. Искаме да ги разбираме, за да построяваме отношенията си по-успешно.

• Искаме също да знаем откъде идват способностите (нашите и на децата ни, например). И тъй като хората са изгубили естествените връзки със света и с другите и са изпаднали в голяма екзистенциална самота, а трябва да работят и живеят заедно, се появява необходимостта да разбираме по-широките връзки с обществото, с историята на човечеството, с природата, и т.н., а също и дълбоките причини на вътрешните опитности в живота.

• И тук се появява необходимостта от по-съзнателна работа със собствения живот, когато искаме да се освободим от илюзиите си, да проникнем в скритите мотиви на постъпките си, а за това е нужно съзнание, а за да го постигаме, е нужно разбиране.

*Животът се разгъва и често имаме усещане, че той ни носи и ни тласка напред. Ние сме в широката река на времето в лодката си, с нашата частица време. Движим се с различна скорост, но в една и съща посока, която е ясна: раждаме се, растем, съзряваме, стареем и си отиваме. Това е общото, АРХЕТИПЪТ, но всъщност вътре в своята лодка всеки изживява пътуването по свой неповторим начин. Защото само човекът на Земята има биография и всяка биография е уникална.

* Цел на работата с биографията:

1. Да се ракрият тайните на този архетип.

2. Да се покаже как да разбираме една биография в светлината на този архетип.

* В непрекъснатия поток на живота нашият гений и способностите ни идват от миналото в настоящето. Чрез работата върху себе си чрез срещите и сблъсъците с другите, ние прекрачваме в бъдещето, а бъдещето идва към нас в настоящето като сянка или лъч светлина. Така минало, бъдеще и настояще присъстват заедно във всеки миг.

* Когато кажем биография си представяме историята на своя живот. Но тук възниква въпросът: кой пише тази история? Казваме: „Ние самите!” Да, но надали имаме усещането, че сами сме си измислили и написали всичките си неприятности, страдания, мъки и т.н. За някои неща казваме: „Да, аз със собствени усилия създадох това или онова.” Но кой е написал другата част? Представете си, че сте писател и по цял ден пишете най-важната книга: историята на собствения си живот, и влагате в нея богатстватата на творчеството на сърцето си. През нощите, когато отивате да спите, някой идва и върху вашата хартия и с вашия морив продълава историята от там, докъдето сте стигнали. Но това не е обикновено писание. На сутринта продължавате, но преди това изживявате вече написаното през нощта, без да съзнавате присъствието и на друг писател. Но скоро забелязвате, че се появяват индивидуални особености, спънки, обърквания и мъки, които не разбирате. Златната нишка на историята ви, която я прави последователна, се губи от погледа ви от време на време. И тогава разбирате, че не вие определяте сюжета на историята. Човек иска дневният и нощният писател да се срещнат, да види какви са стремежите и намеренията им за тази книга, която пишат заедно. Но както среднощната Луна и Слънцето по пладне не се срещат, така и те не могат да се срещнат. Могат да си общуват само през написаното. Тогава дневният писател започва да прави усилия да чете написаното от нощния и да схване кой се крие зад него: от къде идва той, какви са намеренията му и какво иска от него. Така се извършват много битки на бойното поле на душата. Със смелост и вярност към себе си.

Така, постепенно през тъмни гори и през мостове над стръмни пропасти започва да се появява разбирането. Създава се диалог и колкото повече този диалог се изпълва с любов, толкова повече се разкрива нощният писател. Става ясно, че той винаги е присъствал. Дневният писател разбира, че всяка негова написана дума засяга и другия, но той няма власт над него, а те заедно създават живота.

* И така, биографията е за разгръщането на историята на човешкия живот и като такава е уникално индивидуализирано явление, което в същото време е единственото общо нещо, което имаме с цялото човечество.

Как да не изпиташ възхищение към всяка такава житейска история, към начина, по който всеки човек разчиства живота си от камъните, посажда семената, полива градината си и събира плодовете! Как разпръсква облаците, разпалва огньовете и се справя с бедствията!

* Колкото повече се борим да развиваме способностите си, толкова по-богата жътва ще пожънем за бъдещето.

Но за това е нужна съзнателна работа, а за съзнаването е нужно разбиране. Колкото по-добре разбираме себе си, своя житейски път, загадъчните събития и обстоятелства от своя живот, толкова по-добре ще разбираме и другите: Какво им дължим, какво са ни дали, с какво взаимно се определяме и ограничаваме. Така, тъчейки нишките на своя живот, ние ги втъкавае в общата тъкан на съвременното общество. А историята на човечеството се отразява във всеки отделен живот.

Зависимостта на нашия живот от живота на другите, архетипът на човешкия живот и реката на времето определят границите на нашата свобода. Външната свобода не е голяма и не е от значение. Прави ни свободни вътрешната духовна работа, която извършваме в самота, в сърцето на необузданата си природа.

* Неизброими са формите на индивидуалните човешки биографии. Те са сложни, динамични и изпълнени с възможности. Всъщност мотивът на всяка индивидуална биография е вариант на архетипа на кой да е човешки живот.

*Осъзнаването на биографията предполага и изисква медитативна работа.

Защо кризите идват в един и същи етап от живота при всеки човек?

Как да извлечем от дълбините на душата си скритите мотиви за нашите постъпки? Самопознанието не ни блазни особено, защото навън могат да излязат нежелани неща. Страховете ни спускат завеса пред вече извървения път, а също и пред пътеката в краката ни. Но ако осъзнаем, че да се научиш смело и ясно да виждаш разгъването на живота си, означава спомените ти да останат обективни, кризите да се обективизират, така ще подготвим пътя за срещата си с Пазача на Прага /в посвещение или при смъртта/. Така призивът „Човеко, познай себе си!” придобива конкретен смисъл.

*Ако разглеждаме живота си като произведение на изкуството, ще съумеем красиво и хармонично да втъчем в него цветовете и нюансите, декоративните мотиви като разгъваме, развиваме и непрекъснато трансформираме различните теми на този живот.

Но първо трябва да ги открием и разберем. Защо? Защото осъзнавайки връзката си със света и хората, създавайки нови взаимоотношения, можем да преодолеем екзистенциалната самота.

Загубили сме връзките? В какъв смисъл? Съвременният свят и образованието са ни отдалечили от духовния свят.

• Ние вече нямаме тази дълбока, разбираща се от само себе си връзка с религията, която са имали нашите предци и която е била неразделна част от човешкото съзнание.

• Старите семейни връзки са се разпаднали. Съзнанието за принадлежност към род и народ е отслабнало. Човек все повече се чувства гражданин на света.

• Загубили сме връзките си с природата и Земята.

Как да се преодолее самотата?

Чрез създаване на нов тип взаимоотношения. А първата стъпка към това е да се създаде интерес към другия човек, за да се опознаем. То е вслушване в сърцето и чрез него човек може да намери необходимото приемане от страна на другия, което да му помогне да намери собствения си жизнен път. Събуждайки социален интерес /в себе си/, придобиваме по-голяма свобода в себе си и в човешките си взаимоотношения.

Когато разберем другия човек чрез опознаването на собствената си биография, ще можем да поведем диалог, разговор с него и така ще създаваме мостове, защото съзнателно провежданият разговор съдържа обединяващ елемент. В Гьотевата „Приказка за Зелената змия и прекрасната Лилия” кралят пита змията: „Какво е по-великолепно от златото?” Тя отговаря: „Светлината!” – „А какво е по-освежаващо от светлината?” – „Разговорът”, казва тя.

Светла Цонева – Бисерова