Рудолф Щайнер

Въздействието на Духовните Същества върху човека

GA-102

18 лекции в Берлин, Германия, 25 май - 14 юни 1908 год.

По стенографски записки, непрегледани от автора.

превод от руски: Петранка Георгиева

нередактиран превод


Съдържание
  • Първа лекция
  • Берлин, 6 януари 1908 год.

    Въздействие на духовните същества на нашето битие. Същност на астралния план и Девакан. Груповите души на животните, растенията и минералите. Добри и лоши същества на Луната, Марс и Венера. Изобретателните и диви сатурнови същества. Различното въздействие на тези елементарни същества върху Земята и хората. Хилус, лимфа и кръв като тяло на извънземна планетарна същност. Действието на сатурническите духове чрез органите на чувствата /аромати/. Противоположност на бели дробове и черен дроб. Митът за Прометей.

  • Втора лекция
  • Берлин, 27 януари 1908 год.

    Планетарното, слънчевото и зодиакалното битие като стъпки на класическото развитие. "Време" и "продължителност". Сатурн като сутрешен полум­рак на нашето планетарно състояние. Неговото появяване като "жертва". Зодиак. Възходящи и низходящи сили на Зодиака. Седемчленното същество на човека и неговото висше същество. Въз­п­ри­емателната дейност на човек, творяща висши същества. Значението на съзвездието Везни за Аз-развитието на човека. Христос като "мистичен Агнец" и човек. Неговата връзка с Зодиака.

  • Трета лекция
  • Берлин, 15 февруари 1908 год.

    Теорията на Кант-Лаплас и теософията. Предишните въплъщения на Земята като действие на духовните същества. Произход на света на животните. Отделянето на Слънцето и планетата Уран, Сатурн и Юпитер като местообитания на духовни същества. Марс и желязо. Отделяне на Луната, нейната връзка със слънчевия дух на Йехова. Съществата на Венера и Меркурий като учители на човека. Действието на Марс в чувствената душа, Меркурий в разумната душа и Юпитер в съзнателната душа.

  • Четвърта лекция
  • Берлин, 29 февруари 1908 год.

    Топлинният елемент на древния Сатурн. Духовете на Формата като създатели на първите заченки на човешкото тяло на Сатурн. Мит за Хронос и Гея. На Слънцето Духовете на Формата жертват етерното тяло, на Луната астралното тяло и така въздействуват на първия зачатък на етерното и астралното тяло. На Земята Азът по капка се влива в Лемурийската епоха. По хода на Атлантската епоха Аза обхваща астралното тяло, етерното и физическо тяло на човека, и се образува Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Дух-Себе и Дух-Живот. Мистерията на Голгота.

  • Пета лекция
  • Берлин, 16 март 1908 год.

    Мировото развитие чрез Сатурн, Слънцето и Земята. Повторение на предишни­те състояния в началото на земното развитие. Човек като първороден преди животното, растението и минерала. Земята като топлинен организъм. Циклопен топлинен орган. Установяване на светлината и въздуха. Въздушна система и нервна субстанция. Водните образувания посредством тона, музиката на сферите. Образуване на белтъка чрез "танца на веществата". За клетката. Вследствие отделянето на Слънцето се откриват органите на чувствата. Жива и минерална топлина. Вчленяване на твърдото /пепелта/ в организма посредством мислите, посредством Словото, което е било в началото.

  • Шеста лекция
  • Берлин, 24 март 1908 год.

    Движение на времето при повтарянето на състоянията на развитие. Преформиране на различните системи /кръвоносна, лимфна, нервна и чувствена/ в хода на развитието. Личностното съзнание на Земята в противоположност на древното лунно съзнание. Отгласи от древния херметизъм /кървава мъст/ и юдеизма /кръвногрупова душа, паметта на поколенията/. Съзнание на груповата душа на древната Луна. Луната като планета на Мъдростта. Земята като планета на Любовта. Бъдещата планета Юпитер. Противоположността на Духа на Мъдростта и Духа на Любовта, тяхното взаимодействие при образуването на "индивидуалността" и "личността" на човека в хода на неговата инкарнация. Възхода на Духа на Мъдростта към Духа на Времето. Христос като Слънчев Дух, като "Мистичен Агнец", като "велика жертва на Земята". Тялото на човек между Духовете на Мъдростта и Йехова, господаря на формите, тяхното равновесие благодарение същество на Христос. Облагородяване и спиритуализация на човешкото тяло като "възкресение на плътта". Свободата като внедряване на изостаналите духове. Съобщаване с духа като вяра на Юпитер и като смисъл на Християнство. Описание на следатлантската културна епоха. Начало на нашия свят в Стария и Новия Завет. Християнството като религия на човечеството.

  • Седма лекция
  • Берлин, 13 април 1908 год.

    "Сребърен кодекс" на свещеника Улфила. Зигфрид и съществото Христос. "Парсифал" на Рихард Вагнер. Съзнанието на днешния и атлантския човек. Смисъла на древните митове и саги. Връзката на етерното и физическото тяло и следствията от това за съвременния човек. Христос като праобраз за ново придобиване на древните спомени за правремената и всички пророчества за бъдещето. Синтез на празника Рождество и Пасха. Нервността като следствие на неосъзнаване на духовния свят. Християнската идея за бъдещето.

  • Осма лекция
  • Берлин, 20 април 1908 год.

    Духовните Йерархии стоящи над човека. Същността на Ангела. Тяхната задача като духове-пазители на отделните хора в хода на повтарящите се земни животи. Същността на Архангелите. Тяхното действие като народни духове и за изпълнение на други задачи. Начало като Духове на Времето и тяхното действие в следатлантските епохи в отделните хора. Джордано Бруно. Сатаната като неправеден, Йехова като праведен вожд на този свят. Господства, Ексузиаи. Христос като водач на цялото човечество, към който всеки сам трябва да намери своя път.

  • Девета лекция
  • Берлин, 13 май 1908 год.

    Непосредствено изживяване на свръхсетивния свят /Атлантида/ и религия на спомените /следатлантско време/. Саги и митове. Възникване на Йога. Култа на предците и възникналите от него религиозни системи. Философия Венданта, система на евреите, египтяните. Гръцка религиозна система, гръцка архитектура. Готика. Римски стил. Християнство. Образа на Иисус Христос. Обръщане на днешната наука във външна. Връзката на етерното тяло с физическото тяло в предишни времена, в настояще време и в бъдеще време. За духовната смърт. Християнство - най-висшата религия от всички.

  • Десета лекция
  • Берлин, 16 май 1908 год.

    Чувственото постижение на теософските познания. Разчленяване на висшите същества, на човека, животните и елементарните същества. За гномите. Разчленяване на елементарните същества на гноми, елфи, ундини и саламандри. Шестнадесетте пътя към погубване. За същността на груповата душа на животните. Същност и формиране на елементарните същества, особено саламандрите. За същността на маймуните. Появата на декаданса на днешното време и оздравяващото действие на теософията.

  • Единадесета лекция
  • Берлин, 1 юни 1908 год.

    За груповата душа на животните. Формиране на елементарните същества. Пчели и елфи. Днешната наука и елементарните същества. Теорията "всичко-същества" и "всичко-одушевеност". Същност на груповата душа. Развитието на човека от груповата душа към индивидуалност. Съзнание на древните ясновиждащи и патриархалната епоха. Религията на юдейското и християнското съзнание. Научно-историческото представяне като "fable convenue". Процеса на индивидуализацията в Средновековието /основаване на градове/. Всеобща значимост на математическите истини. Предишни расови взаимовръзки и бъдещите свойства на груповите души. За елементарните същества /ундини, елфи/. Елементарните същества между ездача и коня, между пастира и неговото пасище. Различие между боговете и хората. За същността на символиката.

  • Дванадесета лекция
  • Берлин, 4 юни 1908 год.

    За елементарните същества. Аз-душата на животните, растенията и минералите на различните планети. Човек в сън. Четирите системи на физическото тяло: органи на чувствата, жлези, нерви, кръв. Разлика между "физическо" и "минерално". Отделяне на Аза и астралното тяло от физическото и етерното тяло по време на сън. Пронизване на физическото и етерно тяло от висши същества. Отделяне на частите на тези същества посредством лъжи /фантоми/, чрез лош социален ред /спектри/, натрапчива ми­съл /демони/. Размекване на етерното тяло и неговото изпълване с духовни, т.е., религиозни и художествени представи. Рихард Вагнер. Троица.

  • Тринадесета лекция
  • Берлин, 11 юни 1908 год.

    Връзката на човека с духовните същества в изкуството. Архитектурата като връзка с етерните тела /гръц­ки храм/, музиката като връзка с астралните тела на висшите духовни същества. Хармонизация и възстановяване на висшите сили на човек по време на сън. Духовните си­ли в пространството. Беклин и неговата картина "Поета". Гръцкия храм, египетската, римската архитектура, готически събор. Пластиката като изкуство на етерното тяло. Живописта като изкуство на Чувствуващата душа, музиката като изкуство на Разсъдъчната душа, поезията като изкуство на Съзнателната душа. Пример от "Фауст" на Гьоте. Изказвания на Рихард Вагнер за музиката. Неговия опит да обедини Шекспир и Бетовен. Деветата симфония. Обща характеристика на художествените цели на Рихард Вагнер. Значението на изкуството за бъдещия теософски живот. Художествено формиране на техническите съоръжения, такива като влака. Катакомбното християнство като праобраз за духовните стремежи на нашето време.

  • Забележки
 
 
  Антропософски вести  
  Антропософска книжарница